If a man thinks only of his own profit, and tries to benefit himself at the expense of others, he will incur the hatred of Heaven. Men should lay up in their hearts the story of the Battle of the Ape and Crab, and teach it, as a profitable lesson, to their children.

Once upon a time there was a crab who lived in a marsh in a certain part of the country. It fell out one day that, the crab having picked up a rice cake, an ape, who had got a nasty hard persimmon seed, came up, and begged the crab to make an exchange with him. The crab, who was a simple-minded creature, agreed to this proposal; and they each went their way, the ape chuckling to himself at the good bargain which he had made.

When the crab got home, he planted the persimmon seed in his garden, and, as time slipped by, it sprouted, and by degrees grew to be a big tree. The crab watched the growth of his tree with great delight; but when the fruit ripened, and he was going to pluck it, the ape came in, and offered to gather it for him. The crab consenting, the ape climbed up into the tree, and began eating all the ripe fruit himself, while he only threw down the sour persimmons to the crab, inviting him, at the same time, to eat heartily. The crab, however, was not pleased at this arrangement, and thought that it was his turn to play a trick upon the ape; so he called out to him to come down head foremost. The ape did as he was bid; and as he crawled down, head foremost, the ripe fruit all came tumbling out of his pockets, and the crab, having picked up the persimmons, ran off and hid himself in a hole. The ape, seeing this, lay in ambush, and as soon as the crab crept out of his hiding-place gave him a sound drubbing, and went home. Just at this time a friendly egg and a bee, who were the apprentices of a certain rice mortar, happened to pass that way, and, seeing the crab’s piteous condition, tied up his wounds, and, having escorted him home, began to lay plans to be revenged upon the cruel ape.

Having agreed upon a scheme, they all went to the ape’s house, in his absence; and each one having undertaken to play a certain part, they waited in secret for their enemy to come home. The ape, little dreaming of the mischief that was brewing, returned home, and, having a fancy to drink a cup of tea, began lighting the fire in the hearth, when, all of a sudden, the egg, which was hidden in the ashes, burst with the heat, and bespattered the frightened ape’s face, so that he fled, howling with pain, and crying,

“Oh! what an unlucky beast I am!”

Maddened with the heat of the burst egg, he tried to go to the back of the house, when the bee darted out of a cupboard, and a piece of seaweed, who had joined the party, coming up at the same time, the ape was surrounded by enemies. In despair, he seized the clothes rack, and fought valiantly for awhile; but he was no match for so many, and was obliged to run away, with the others in hot pursuit after him. Just as he was making his escape by a back door, however, the piece of seaweed tripped him up, and the rice mortar, closing with him from behind, made an end of him.

So the crab, having punished his enemy, went home in triumph, and lived ever after on terms of brotherly love with the seaweed and the mortar.

Ако човек мисли само за собствената си изгода и се опитва да се облагодетелства за сметка на другите, ще си навлече ненавистта на боговете. Хората трябва да скътат в сърцата си преданието за битката на маймуната и краба и да предават на децата си поуката от него.

Имало едно време един краб, който живеел в едно тресавище някъде из страната. Така се случило, че един ден, когато крабът бил намерил оризова питка, пристигнала една маймуна, която носела мръсна твърда семка от персимон, и замолила краба да си ги разменят. Крабът, който бил простодушно създание, приел предложението и всеки от тях поел по пътя си, като маймуната се подсмихвала самодоволно заради изгодната сделка, която била направила.

Когато крабът се прибрал у дома, посадил персимоновата семка в градината си и като минало време, тя поникнала, и малко по малко от нея израснало високо дърво. Крабът с голямо удоволствие наблюдавал как расте дървото му, но когато плодовете узрели и се готвел да ги бере, пристигнала маймуната и предложила да ги обере вместо него. Крабът се съгласил и маймуната се покатерила на дървото и започнала да яде всички узрели плодове сама, а неузрелите персимони хвърляла на краба, като го подканяла да си похапне с апетит. На краба обаче не се харесало това разпределение и си помислил, че е негов ред да погоди номер на маймуната, затова й извикал да слезе от дървото с главата надолу. Маймуната сторила както й казал и докато слизала пълзешком с главата надолу, всичките зрели персимони се изтърсили от джобовете й, а крабът, след като събрал персимоните, избягал и се скрил в една дупка. Виждайки това, маймуната се притаила в засада, и щом крабът изпълзял от укритието си, здравата го напердашила и си отишла у дома. Тъкмо по това време едно дружелюбно яйце и една пчела, които били чираците на един хаван за ориз, случайно минали оттам и като видели краба в това плачевно състояние, превързали раните му, съпроводили го до вкъщи и започнали да кроят планове как да отмъстят на жестоката маймуна.

Като се уговорили как да действат, всички отишли в къщата на маймуната, докато отсъствала, и всеки от тях се наел да изпълни определена роля, а после зачакали скрити техният враг да се прибере вкъщи. Маймуната, която нямала и представа какво зло й се готви, се върнала у дома и понеже й се искало да изпие чаша чай, започнала да разпалва огъня в огнището. Тогава изведнъж яйцето, което било скрито в пепелта, избухнало от топлината и опръскало лицето на изплашената маймуна. Тя побягнала, като виела от болка и ревяла:

— О-о-о! Какво нещастно животно съм аз!

Обезумяла от горещината на пръсналото се яйце, тя се опитала да отиде в задната част на къщата, но там пчелата се стрелнала от един долап, а едно парче морско водорасло, което се било присъединило към компанията, дошло по същото време и маймуната се оказала обкръжена от врагове. В отчаянието си тя сграбчила закачалката за дрехи и известно време героично се сражавала, но не можела да се мери с толкова много врагове и била принудена да побегне, а другите я подгонили по петите. Но тъкмо когато се измъквала през задната врата, парчето водорасло я препънало, а оризовият хаван я нападнал откъм гърба и я довършил.

И така, след като крабът наказал своя враг, той се завърнал тържествуващ вкъщи и оттогава заживял по братски с водораслото и хаванчето.