About sixty years ago, in the summertime, a man went to pay a visit at a certain house at Osaka, and, in the course of conversation, said—

“I have eaten some very extraordinary cakes today,” and on being asked what he meant, he told the following story:—

“I received the cakes from the relatives of a family who were celebrating the hundredth anniversary of the death of a cat that had belonged to their ancestors. When I asked the history of the affair, I was told that, in former days, a young girl of the family, when she was about sixteen years old, used always to be followed about by a tomcat, who was reared in the house, so much so that the two were never separated for an instant. When her father perceived this, he was very angry, thinking that the tomcat, forgetting the kindness with which he had been treated for years in the house, had fallen in love with his daughter, and intended to cast a spell upon her; so he determined that he must kill the beast. As he was planning this in secret, the cat overheard him, and that night went to his pillow, and, assuming a human voice, said to him—

“‘You suspect me of being in love with your daughter; and although you might well be justified in so thinking, your suspicions are groundless. The fact is this:— There is a very large old rat who has been living for many years in your granary. Now it is this old rat who is in love with my young mistress, and this is why I dare not leave her side for a moment, for fear the old rat should carry her off. Therefore I pray you to dispel your suspicions. But as I, by myself, am no match for the rat, there is a famous cat, named Buchi, at the house of Mr. So-and-so, at Ajikawa: if you will borrow that cat, we will soon make an end of the old rat.’

“When the father awoke from his dream, he thought it so wonderful, that he told the household of it; and the following day he got up very early and went off to Ajikawa, to enquire for the house which the cat had indicated, and had no difficulty in finding it; so he called upon the master of the house, and told him what his own cat had said, and how he wished to borrow the cat Buchi for a little while.

“‘That’s a very easy matter to settle,’ said the other: ‘pray take him with you at once;’

and accordingly the father went home with the cat Buchi in charge. That night he put the two cats into the granary; and after a little while, a frightful clatter was heard, and then all was still again; so the people of the house opened the door, and crowded out to see what had happened; and there they beheld the two cats and the rat all locked together, and panting for breath; so they cut the throat of the rat, which was as big as either of the cats: then they attended to the two cats; but, although they gave them ginseng and other restoratives, they both got weaker and weaker, until at last they died. So the rat was thrown into the river; but the two cats were buried with all honours in a neighbouring temple.”

Преди около шейсет години през лятото един човек отишъл да посети някаква къща в Осака и по време на разговора казал:

— Днес ядох едни много особени питки — и след като го попитали какво е имал предвид, той разказал следната история:

„Получих питките от роднините на едно семейство, които отбелязваха стогодишнината от смъртта на котка, принадлежала на техните предци. Когато поисках да узная историята, ми разказаха, че някога едно младо момиче от семейството, тогава около шестнайсетгодишно, било свикнало навсякъде да го следва един котарак, който бил отгледан в къщата, така че двамата никога не се разделяли дори за миг. Когато баща й забелязал това, много се разгневил, защото помислил, че котаракът, забравяйки как добре са се отнасяли към него години наред в дома, се е влюбил в дъщеря му и има намерение да я омагьоса. Затова решил, че трябва да убие животното. Той планирал това тайно, но котаракът го чул и през нощта отишъл до възглавницата му и му казал с човешки глас:

— Ти ме подозираш, че съм влюбен в дъщеря ти, и въпреки че е напълно оправдано да мислиш така, твоите подозрения са неоснователни. Истината е тази. Има един много голям стар плъх, който от много години живее в твоя хамбар. Тъкмо този стар плъх е влюбен в младата ми господарка, ето защо не смея да се отделя от нея нито за миг от страх, че старият плъх ще я отвлече. Затова те моля да преодолееш подозренията си. Но тъй като не мога да се справя сам с този плъх, има една прочута котка на име Бучи в дома на г-н еди-кой си в Аджикава. Ако ти вземеш на заем тази котка, ние скоро ще премахнем стария плъх.

Когато бащата се събудил, сънят му се сторил толкова удивителен, че го разказал на семейството, а на другия ден станал много рано и заминал за Аджикава да разпита за къщата, която котаракът му посочил. Не му било трудно да я намери. Той посетил стопанина на къщата и му казал какво му е съобщила собствената му котка и че иска да вземе назаем за известно време котката Бучи.

— Това може много лесно да се уреди — казал другият, — моля, вземете я със себе си тутакси.

И така, бащата си отишъл вкъщи с поверената му котка Бучи. Вечерта той оставил двете котки в хамбара и след известно време се чула ужасна тупурдия, а след това всичко отново утихнало. Тогава хората от къщата отворили вратата и един през друг се втурнали да видят какво се е случило. Там видели двете котки и плъха вкопчени едни в други, като едва си поемали дъх. Те прерязали гърлото на плъха, който бил голям, колкото всяка от котките. Тогава се погрижили за двете котки, но въпреки че им давали женшен и други подкрепителни лекарства, и двете губели сили, докато накрая умрели. Плъха хвърлили в реката, но двете котки били погребани с всички почести в близкия храм.“