Once upon a time there was a young girl who reached the age of thirty-seven without ever having had a lover, for she was so foolish that no one wanted to marry her.

One day, however, a young man arrived to pay his addresses to her, and her mother, beaming with joy, sent her daughter down to the cellar to draw a jug of beer.

As the girl never came back the mother went down to see what had become of her, and found her sitting on the stairs, her head in her hands, while by her side the beer was running all over the floor, as she had forgotten to close the tap.

“What are you doing there?” asked the mother.

“I was thinking what I shall call my first child after I am married to that young man. All the names in the calendar are taken already.”

The mother sat down on the staircase beside her daughter and said,

“I will think about it with you, my dear.”

The father who had stayed upstairs with the young man was surprised that neither his wife nor his daughter came back, and in his turn went down to look for them. He found them both sitting on the stairs, while beside them the beer was running all over the ground from the tap, which was wide open.

“What are you doing there? The beer is running all over the cellar.”

“We were thinking what we should call the children that our daughter will have when she marries that young man. All the names in the calendar are taken already.”

“Well,” said the father, “I will think about it with you.”

As neither mother nor daughter nor father came upstairs again, the lover grew impatient, and went down into the cellar to see what they could all be doing. He found them all three sitting on the stairs, while beside them the beer was running all over the ground from the tap, which was wide open.

“What in the world are you all doing that you don’t come upstairs, and that you let the beer run all over the cellar?”

“Yes, I know, my boy,” said the father, “but if you marry our daughter what shall you call your children? All the names in the calendar are taken.”

When the young man heard this answer he replied:

“Well! good-bye, I am going away. When I shall have found three people sillier than you I will come back and marry your daughter.”

So he continued his journey, and after walking a long way he reached an orchard. Then he saw some people knocking down walnuts, and trying to throw them into a cart with a fork.

“What are you doing there?” he asked.

“We want to load the cart with our walnuts, but we can’t manage to do it.”

The young man advised them to get a basket and to put the walnuts in it, so as to turn them into the cart.

“Well,” he said to himself, “I have already found someone more foolish than those three.”

So he went on his way, and by and by he came to a wood. There he saw a man who wanted to give his pig some acorns to eat, and was trying with all his might to make him climb up the oak-tree.

“What are you doing, my good man?” asked he.

“I want to make my pig eat some acorns, and I can’t get him to go up the tree.”

“If you were to climb up and shake down the acorns the pig would pick them up.”

“Oh, I never thought of that.”

“Here is the second idiot,” said the young man to himself.

Some way farther along the road he came upon a man who had never worn any trousers, and who was trying to put on a pair. So he had fastened them to a tree and was jumping with all his might up in the air so that he should hit the two legs of the trousers as he came down.

“It would be much better if you held them in your hands,” said the young man, “and then put your legs one after the other in each hole.”

“Dear me to be sure! You are sharper than I am, for that never occurred to me.”

And having found three people more foolish than his bride, or her father or her mother, the young man went back to marry the young lady.

Имало едно време едно младо момиче, което навършило трийсет и седем години и все още нямало нито един кандидат, защото било толкова глупаво, че никой не искал да се ожени за него.

Един ден обаче един момък дошъл да иска ръката й и майка й, сияеща от радост, изпратила дъщеря си в мазето да наточи една кана бира.

Тъй като момичето не се връщало, майката слязла да види какво е станало с него и го заварила да седи на стълбите, хванало главата си с ръце, а до него бирата се разливала по целия под, тъй като било забравило да затвори кранчето.

— Какво правиш? — попитала майката.

— Мислех си как ще нарека първото си дете, когато се омъжа за този момък. Всички имена в календара са вече взети.

Майката седнала на стълбите до дъщеря си и казала:

— Ще помисля за това с теб, мила дъще.

Бащата, който бил останал горе с младия мъж, се зачудил, че нито жена му, нито дъщеря му се връщат, и на свой ред слязъл да ги търси. Заварил ги и двете седнали на стълбите, докато до тях бирата се изливала по земята от кранчето, което било широко отворено.

— Какво правите? Бирата е потекла из цялото мазе.

— Мислехме как ще наречем децата, които дъщеря ни ще има, след като се омъжи за този момък. Всички имена в календара са вече взети.

— Добре — казал бащата. — Ще помисля за това с вас.

Тъй като нито майката, нито дъщерята, нито бащата се връщали, кандидатът изгубил търпение и слязъл в мазето да види какво биха могли да правят всички там. Той ги намерил и тримата седнали на стълбите, докато до тях бирата се изливала по земята от кранчето, което било широко отворено.

— Какво за Бога правите всички, че не идвате горе, и сте оставили бирата да тече по цялото мазе?

— Да, знам, момчето ми — казал бащата, — но ако се ожениш за дъщеря ни, как ще наречеш децата си? Всички имена в календара са взети.

Когато момъкът чул този отговор, той отвърнал:

— Е, довиждане, аз си заминавам. Когато намеря трима души по-глупави от вас, ще се върна и ще се оженя за дъщеря ви.

Той продължил пътуването си и след като изминал дълъг път, стигнал до една овощна градина. Тогава видял някакви хора, които брулели орехи и се опитвали да ги хвърлят с вила в една каруца.

— Какво правите? — попитал той.

— Искаме да натоварим на колата орехите си, но не успяваме да сторим това.

Момъкът ги посъветвал да вземат една кошница и да слагат орехите в нея и така да ги прехвърлят в колата.

— Е — казал си той, — вече намерих някой по-глупав от онези тримата.

Той продължил пътя си и след малко стигнал до една гора. Там видял един човек, който искал да даде на прасето си да яде жълъди, и се опитвал с всички сили да го накара да се изкачи на един дъб.

— Какво правиш, добри човече? — попитал той.

— Искам да накарам прасето си да хапне малко жълъди, но не мога да го заставя да се качи на дървото.

— Ако се изкачиш горе и обрулиш жълъдите, прасето ще ги изяде.

— О, изобщо не се бях сетил за това.

— Ето вторият идиот — казал си момъкът.

Малко по-нататък по пътя той се натъкнал на един човек, който никога не бил носил панталони, и се опитвал да обуе един чифт. Той ги бил привързал за едно дърво и скачал колкото можел по-високо във въздуха, така че да улучи двата крачола на панталона, когато пада.

— Би било много по-добре, ако ги държиш в ръцете си — казал момъкът — и след това пъхни краката си един след друг във всеки крачол.

— Бре, ама разбира се! Ти си по-умен, отколкото съм аз, защото ​​това никога не ми беше хрумнало.

И след като намерил трима души по-глупави от неговата годеница, от баща й и от майка й, момъкът се върнал и се оженил за девойката.