A man had a beautiful wife, whom he loved passionately, and never left if possible. One day, when he was obliged by important business to go away from her, he went to a place where all kinds of birds are sold and bought a parrot. This parrot not only spoke well, but it had the gift of telling all that had been done before it. He brought it home in a cage, and asked his wife to put it in her room, and take great care of it while he was away. Then he departed. On his return he asked the parrot what had happened during his absence, and the parrot told him some things which made him scold his wife.

She thought that one of her slaves must have been telling tales of her, but they told her it was the parrot, and she resolved to revenge herself on him.

When her husband next went away for one day, she told one slave to turn under the bird’s cage a hand-mill; another to throw water down from above the cage, and a third to take a mirror and turn it in front of its eyes, from left to right by the light of a candle. The slaves did this for part of the night, and did it very well.

The next day when the husband came back he asked the parrot what he had seen. The bird replied,

“My good master, the lightning, thunder and rain disturbed me so much all night long, that I cannot tell you what I have suffered.”

The husband, who knew that it had neither rained nor thundered in the night, was convinced that the parrot was not speaking the truth, so he took him out of the cage and threw him so roughly on the ground that he killed him. Nevertheless he was sorry afterwards, for he found that the parrot had spoken the truth.

Един човек имал красива жена, която пламенно обичал и гледал никога да не я оставя сама. Един ден, когато му се налагало да замине по важна работа, той отишъл на едно място, където се продавали всякакви видове птици, и купил един папагал. Този папагал не само говорел добре, но имал дарбата да разказва всичко, което се е случило пред него. Той го занесъл вкъщи в клетка и помолил жена си да го сложи в стаята си и да се грижи много добре за него, докато той отсъства. После заминал. Когато се върнал, той попитал папагала какво се е случило по време на отсъствието му и папагалът му разказал някои неща, които го накарали да нахока жена си.

Тя помислила, че някоя от нейните робини трябва да я е наклеветила, но те й казали, че това бил папагалът и тя решила да му отмъсти.

Следващия път, когато съпругът й заминал за един ден, тя казала на една робиня да върти ръчна мелничка под клетката на птицата, на друга — да сипва вода отгоре върху клетката, а на трета — да вземе едно огледало и да го завърта пред очите му отляво надясно на светлината на една свещ. Робините вършили това през част от нощта и се справили много добре.

Когато на другия ден съпругът се върнал, попитал папагала какво е видял. Птицата отвърнала:

— Добри ми господарю, мълниите, гръмотевиците и дъждът ме мъчиха толкова много през цялата нощ, че нямам думи да ти разкажа какво изстрадах.

Съпругът, който знаел, че нито било валяло, нито било гърмяло през нощта, бил убеден, че папагалът не казва истината. Той го извадил от клетката и го хвърлил с такава сила на земята, че го убил. Въпреки това, после съжалявал, защото разбрал, че папагалът бил казвал истината.