For a foolish official to speak skillful words is as difficult as for lightning to split a lump of bronze.

Once upon a time there was a very poor man with nothing much to eat and very little to wear, who made his living by hunting. One day he went out to hunt and travelled and travelled up hill and down. At last he came to the top of a mountain, hungry, tired and thirsty, as he had had nothing to eat all day. He stood still a few minutes thinking and wondering what he would do. Looking around he saw a valley far below with a cold stream of water flowing through it. Starting down, he made him a cup of a leaf as he went, came to the stream, dipped his leaf full and started to drink it. Just as he was ready to swallow it a big raven flew by and with his wing struck the cup from his hands. The hunter thought it was an accident, so dipped another drink, when the old raven knocked it from his hand again.

Then he began to be angry at the bird, when he dipped the third time and the raven knocked this out of his hand. He said angrily,

“All right, I’ll fix you,” drew his bow and shot the raven dead. When the bird was dead the man began to wonder why he didn’t want him to drink the water.

“Perhaps I had better not drink now, but I’ll go to the head of the stream and see where the water comes from.”

He went a short distance and found that the stream issued from the mouth of a great snake, and looking along the banks he saw many skeletons of birds and animals that had been drinking the water. Then he grieved greatly because he had killed the raven that had tried to save his life.

За едно глупаво държавно лице да каже нещо умно е така трудно, както за мълнията да разцепи буца бронз.

Имало някога един много беден човек, който почти нямал какво да яде и какво да облече и се препитавал с лов. Един ден той отишъл на лов и дълго обикалял нагоре-надолу по хълмове и долини. Накрая стигнал до билото на една планина прегладнял, изморен и жаден, тъй като нищо не бил хапнал през целия ден. Постоял там замислен няколко минути, като се чудел какво да прави. Поогледал се и видял в ниското една долина, през която протичал прохладен поток. Тръгнал да се спуска и пътьом си направил чаша от листо, стигнал до потока, напълнил листото и понечил да пие. Тъкмо да го изпие, един голям гарван долетял и съборил с крилото си чашата от ръцете му. Ловецът помислил това за случайност и си гребнал още вода, но старият гарван отново я съборил от ръката му.

Започнал да го обзема гняв към птицата, когато за трети път загребал вода и гарванът и този път я съборил от ръката му. Той казал ядосано:

— Добре, ще те науча аз! — опънал лъка си и убил гарвана. След като птицата умряла, човекът се зачудил защо не му давала да пие от водата.

— Май че е по-добре да не пия сега, а да отида при извора на потока и да видя откъде идва водата.

Той повървял малко и открил, че потокът извира от устата на една голяма змия, а като погледнал по бреговете, видял много скелети на птици и животни, които били пили от водата. Тогава той горчиво съжалил, задето убил гарвана, който се опитвал да спаси живота му.