Once upon a time two women were quarrelling over one child, trying to decide to which one he belonged. They could not settle the case, so they took it before the king of the land, who, being wise and of great understanding, thus ordered:

“One of you take hold of the right hand of the boy and the other of the left hand and pull, the one who gets him may carry him off.”

When he had so spoken, she, who was not the boy’s mother, because she had no love for him, and not caring whether she hurt him or not, pulled with all the force she had. She, who in truth was the boy’s mother, because she loved him, and fearing she might hurt him, though she was the stronger of the two, did not pull very hard.

Then the king said to her who had pulled very hard,

“He is not your son, but belongs to the other woman,” to whom he gave the boy, who at once happily carried him away.

Веднъж две жени се карали за едно дете, като не можели да се разберат на коя принадлежи то. Те не могли да разрешат спора помежду си и се обърнали към царя на страната, който бил мъдър и много разсъдлив, и отредил така:

— Едната от вас да хване момчето за дясната ръка, а другата за лявата ръка, и дърпайте. Тази, която го издърпа, може да си го отнесе.

Като казал това, онази, която не била майката на момчето, и не го обичала, задърпала с всичка сила, без да се интересува дали го боли или не. Тази, която наистина била неговата майка, понеже го обичала и се страхувала да не го нарани, не дърпала много силно, въпреки че била по-силната от двете.

Тогава царят казал на тази, която била дърпала много силно:

— Той не е твой син, а принадлежи на другата жена — и дал момчето на другата, която веднага с радост си го отнесла.