A Turtle lived in a pond at the foot of a hill.

Two young wild Geese, looking for food, saw the Turtle, and talked with him.

The next day the Geese came again to visit the Turtle and they became very well acquainted.

Soon they were great friends.

“Friend Turtle,” the Geese said one day, “we have a beautiful home far away. We are going to fly back to it tomorrow. It will be a long but pleasant journey. Will you go with us?”

“How could I go with you?“ said the Turtle, ”I have no wings.”

“Oh, we will take you, if only you can keep your mouth shut, and say not a word to anybody,” they said.

“I can do that,” said the Turtle. “Do take me with you. I will do exactly as you wish.”

So the next day the Geese brought a stick and they held the ends of it.

“Now take the middle of this in your mouth, and don’t say a word until we reach home,” they said.

The Geese then sprang into the air, with the Turtle between them, holding fast to the stick.

The village children saw the two Geese flying along with the Turtle and cried out:

“Oh, see the Turtle up in the air! Look at the Geese carrying a Turtle by a stick! Did you ever see anything more ridiculous in your life!”

The Turtle looked down and began to say,

“Well, and if my friends carry me, what business is that of yours?” when he let go, and fell dead at the feet of the children.

As the two Geese flew on, they heard the people say, when they came to see the poor Turtle,

“That fellow could not keep his mouth shut. He had to talk, and so lost his life.”

Една костенурка живеела в един вир в подножието на хълм.

Две млади диви гъски, които си търсели храна, видели костенурката и я заговорили.

На другия ден гъските отново дошли да посетят костенурката и се опознали много добре.

Скоро те станали големи приятели.

„Приятелко костенурке — рекли един ден гъските, — ние имаме прекрасен дом далече оттук. Утре отлитаме за там. Ще бъде дълго, но приятно пътуване. Ще дойдеш ли с нас?“

„Как бих могла да дойда с вас? — рекла костенурката. — Аз нямам крила.“

„О, ние ще те вземем с нас, ако можеш да си държиш устата затворена и не продумаш никому нито дума“ — казали те.

„Мога да сторя това — рекла костенурката. — Да, вземете ме с вас. Ще правя точно каквото искате.“

И така, на другия ден гъските донесли един прът и го подхванали в двата края.

„Сега се хвани в средата на това с уста и да не си продумала нито дума, докато не стигнем до вкъщи“ — казали те.

После гъските полетели с костенурката помежду им, хваната здраво за пръта.

Селските деца видели двете гъски как летят заедно с костенурката и завикали:

„О, вижте костенурката горе във въздуха! Гледайте как гъските носят една костенурка с пръчка! Виждали ли сте по-смешно нещо в живота си!“

Костенурката погледнала надолу и понечила да каже:

„Е, и ако приятелите ми ме носят, на вас какво ви влиза в работата?“

Ала изпуснала пръчката от устата си и паднала мъртва в краката на децата.

Двете гъски продължили да летят нататък. Те чули какво говорят хората, дошли да видят бедната костенурка:

„Тя не можа да си държи устата затворена. Не можа да се сдържи да не заговори и затова загуби живота си.“