Once upon a time a king gave a holiday to all the people in one of his cities.

The king’s gardener thought to himself:

“All my friends are having a holiday in the city. I could go into the city and enjoy myself with them if I did not have to water the trees here in this garden. I know what I will do. I will get the Monkeys to water the young trees for me.”

In those days, a tribe of Monkeys lived in the king’s garden.

So the gardener went to the Chief of the Monkeys, and said:

“You are lucky Monkeys to be living in the king’s garden. You have a fine place to play in. You have the best of food — nuts, fruit, and the young shoots of trees to eat. You have no work at all to do. You can play all day, every day. Today my friends are having a holiday in the city, and I want to enjoy myself with them. Will you water the young trees so that I can go away?”

“Oh, yes!” said the Chief of the Monkeys. “We shall be glad to do that.”

“Do not forget to water the trees when the sun goes down. See they have plenty of water, but not too much,” said the gardener.

Then he showed them where the watering-pots were kept, and went away.

When the sun went down the Monkeys took the watering-pots, and began to water the young trees.

“See that each tree has enough water,” said the Chief of the Monkeys.

“How shall we know when each tree has enough?” they asked. The Chief of the Monkeys had no good answer, so he said:

“Pull up each young tree and look at the length of its roots. Give a great deal of water to those with long roots, but only a little to those trees that have short roots.”

Then those stupid Monkeys pulled up all the young trees to see which trees had long roots and which had short roots.

When the gardener came back the next day, the poor young trees were all dead.

Веднъж един цар обявил празник за всички хора в един от градовете си.

Градинарят на царя си казал:

— Всичките ми приятели имат празник в града. Аз бих могъл да отида в града и да се забавлявам заедно с тях, ако не трябваше да стоя тук да поливам дърветата в градината. Но ето какво ще направя: ще накарам маймуните да поливат фиданките вместо мене.

По това време едно племе маймуни живеело в царската градина.

И така градинарят отишъл при водача на маймуните и казал:

— Добре сте си вие, маймуните, гдето живеете в градината на царя. Имате си идеално място за игра. Можете да си похапвате от най-отбраната храна — ядки, плодове и младите филизи на дърветата. Никой не ви кара да работите. По цели дни само се забавлявате и играете. Днес моите приятели имат празник в града и ми се иска да се позабавлявам и аз с тях. Бихте ли поливали дръвчетата, че да ида и аз на празника?

— О, да! — казал водачът на маймуните. — На драго сърце ще ги поливаме.

— Не забравяйте да поливате дръвчетата на залез слънце. Гледайте да имат достатъчно вода, но не прекалено много — казал градинарят.

След това им показал къде стоят съдовете за поливане и заминал.

Когато слънцето залязло, маймуните взели лейките и започнали да сипват вода на фиданките.

— Гледайте всяко дръвче да има достатъчно вода — казал водачът на маймуните.

— Как да разберем кога едно дръвче има достатъчно вода? — попитали те. Водачът им не знаел какво да отговори, затова казал:

— Издърпвайте всяко дръвче и оглеждайте дължината на корените му. Сипвайте изобилно вода на дръвчетата с дълги корени и съвсем малко на тези с късите корени.

Така глупавите маймуни изскубнали всички фиданки, за да видят кои дръвчета имат дълги и кои къси корени.

Когато на следващия ден градинарят се върнал, клетите дръвчета били всичките изсъхнали.