A mango tree grew on the bank of a great river. The fruit fell from some of the branches of this tree into the river, and from other branches it fell on the ground.

Every night a troop of Monkeys gathered the fruit that lay on the ground and climbed up into the tree to get the mangoes, which were like large, juicy peaches.

One day the king of the country stood on the bank of this same river, but many miles below where the mangotree grew. The king was watching the fishermen with their nets.

As they drew in their nets, the fishermen found not only fishes but a strange fruit. They went to the king with the strange fruit.

“What is this?” asked the king.

“We do not know, O King,” they said.

“Call the foresters,” said the king, “They will know what it is.”

So they called the foresters and they said that it was a mango.

“Is it good to eat?” asked the king.

The foresters said it was very good. So the king cut the mango and giving some to the princes, he ate some of it himself. He liked it very much, and they all liked it.

Then the king said to the foresters,

“Where does the mangotree grow?”

The foresters told him that it grew on the river bank many miles farther up the river.

“Let us go and see the tree and get some mangoes,” said the king.

So he had many rafts joined together, and they went up the river until they came to the place where the mangotree grew.

The foresters said,

“O King, this is the mangotree.” “We will land here,” said the king, and they did so. The king and all the men with him gathered the mangoes that lay on the ground under the tree. They all liked them so well that the king said,

“Let us stay here tonight, and gather more fruit in the morning.”

So they had their supper under the trees, and then lay down to sleep.

When all was quiet, the Chief of the Monkeys came with his troop. All the mangoes on the ground had been eaten, so the monkeys jumped from branch to branch, picking and eating mangoes, and chattering to one another. They made so much noise that they woke up the king. He called his archers saying:

“Stand under the mangotree and shoot the Monkeys as they come down to the ground to get away. Then in the morning we shall have Monkey`s flesh as well as mangoes to eat.”

The Monkeys saw the archers standing around with their arrows ready to shoot. Fearing death, the Monkeys ran to their Chief, saying:

“O Chief, the archers stand around the tree ready to shoot us! What shall we do?”

They shook with fear.

The Chief said:

“Do not fear; I will save you. Stay where you are until I call you.”

The Monkeys were comforted, for he had always helped them whenever they had needed help.

Then the Chief of the Monkeys ran out on the branch of the mangotree that hung out over the river. The long branches of the tree across the river did not quite meet the branch he stood on. The Chief said to himself:

“If the Monkeys try to jump across from this tree to that, some of them will fall into the water and drown. I must save them, but how am I to do it? I know what I shall do. I shall make a bridge of my back.”

So the Chief reached across and took hold of the longest branch of the tree across the river. He called,

“Come, Monkeys; run out on this branch, step on my back, and then run along the branch of the other tree.”

The Monkeys did as the Chief told them to do. They ran along the branch, stepped on his back, then ran along the branch of the other tree. They swung themselves down to the ground, and away they went back to their home.

The king saw all that was done by the Chief and his troop.

“That big Monkey,” said the king to his archers, “saved the whole troop. I will see to it he is taken care of the rest of his life.”

And the king kept his promise.

На брега на голяма река растяло мангово дърво. От клоните му падали зрели плодове. Hякои от тях падали в реката, други — на земята.

Всяка нощ маймуните от едно племе идвали да събират нападалите по земята и се катерели по дървото да си наберат още от тези плодове, които били като големи, сочни праскови.

Един ден царят на тази страна стоял на брега на същата река, на много километри по-надолу от мястото, където растяло манговото дърво. Той наблюдавал как рибарите теглят мрежите си от водата.

Като изтеглили мрежите си, рибарите намерили вътре не само риба, но и някакъв странен плод. Те го отнесли на царя.

— Какво е това? — попитал царят.

— Не знаем, царю — отговорили рибарите.

— Извикайте горските пазачи — заповядал царят. — Те сигурно ще знаят какво е.

Извикали пазачите и те казали, че това е плод от мангово дърво.

— Добро ли е за ядене? — попитал царят.

Горските пазачи казали, че е много добро на вкус. Тогава царят отрязал от плода и дал от него на принцовете, а после отрязал и за себе си. Мангото много му се усладило, а и те всички също го харесали.

После царят попитал горските пазачи:

— Къде расте манговото дърво?

Горските пазачи му казали, че то расте на брега на реката на много километри нагоре срещу течението.

— Да отидем тогава да видим дървото и да наберем от неговите плодове — казал царят.

Той накарал да съединят много салове и те потеглили нагоре по реката. Плавали, докато стигнали до мястото, където растяло манговото дърво.

Горските пазачи съобщили:

— Ето, царю, това е манговото дърво.

— Тук ще слезем — казал царят и те слезли. Царят и неговите придружители започнали да събират манговите плодове, които били нападали под дървото. Всички ги харесали толкова много, че царят решил:

— Нека да останем тук тази нощ и утре сутринта ще съберем още плодове.

Tе вечеряли под дървото, а след това легнали да спят.

Когато всичко утихнало, водачът на маймуните довел своето племе. Всички мангови плодове от земята били изядени, затова маймуните се покатерили на дървото и започнали да скачат от клон на клон, като късали и ядяли мангови плодове, без да спират да бъбрят помежду си. Скоро те вдигнали такъв голям шум, че събудили царя. Той извикал своите стрелци и им заповядал:

— Застанете под манговото дърво и стреляйте по маймуните, когато решат да си тръгнат и започнат да слизат на земята. Утре сутринта, освен мангови плодове, ще имаме и маймунско месо за ядене.

Маймуните видели стрелците наредени наоколо с готови за стрелба лъкове и насочени стрели. Изплашени за живота си, маймуните изтичали при своя водач и му казали:

— О, вожде, стрелците стоят около дървото и се готвят да стрелят в нас! Какво да правим?

Те целите треперели от страх.

Водачът ги успокоил:

— Не се бойте, аз ще ви спася. Стойте по местата си, докато ви повикам.

Маймуните си поотдъхнали, защото той винаги намирал начин да им помогне, когато били в беда.

След това водачът на маймуните изтичал по клона на манговото дърво, който висял над реката. Дългите клони на дървото, което растяло на отсрещния бряг на реката, почти се срещали с клона, на който той стоял, но не напълно. Вождът си казал:

— Ако маймуните се опитат да прескочат от едното дърво на другото, някои от тях може да паднат във водата и да се удавят. Трябва да ги спася всичките, но как? Сетих се! Ще направя мост от гърба си.

И водачът на маймуните се протегнал и хванал най-дългия клон на дървото от другата страна на реката. После извикал:

— Тук, маймуни, минете по този клон, а после по гърба ми и накрая претичайте по клона на отсрещното дърво.

Маймуните сторили, както вождът им заръчал. Те се затичали по клона на манговото дърво, минали по гърба му, а после преминали по клона на отсрещното дърво. След това се спуснали на земята и побягнали към дома си.

Царят видял как постъпили водачът и неговото племе.

— Тази голяма маймуна — казал царят на своите стрелци — спаси цялото племе. Ще наредя за него да се полагат грижи до края на живота му.

И царят удържал на думата си.