Once upon a time many quails lived together in a forest. The wisest of them all was their leader.

A man lived near the forest and earned his living by catching quails and selling them.

Day after day he listened to the note of the leader calling the quails.

By and by this man, the fowler, was able to call the quails together. Hearing the note the quails thought it was their leader who called. When they were crowded together, the fowler threw his net over them and off he went into the town where he soon sold all the quails that he had caught.

The wise leader saw the plan of the fowler for catching the quails. He called the birds to him and said,

“This fowler is carrying away so many of us, we must put a stop to it. I have thought of a plan; The next time the fowler throws a net over you, each of you must put your head through one of the little holes in the net. Then all of you together must fly away to the nearest thorn-bush. You can leave the net on the thorn-bush and be free yourselves.”

The quails said that was a very good plan and they would try it the next time the fowler threw the net over them.

The very next day the fowler came and called them together. Then he threw the net over them. The quails lifted the net and flew away with it to the nearest thorn-bush where they left it. They flew back to their leader to tell him how well his plan had worked.

The fowler was busy until evening getting his net off the thorns and he went home empty-handed.

The next day the same thing happened, and the next. His wife was angry because he did not bring home any money, but the fowler said,

“The fact is those quails are working together now. The moment my net is over them, off they fly with it, leaving it on a thorn-bush. As soon as the quails begin to quarrel I shall be able to catch them.”

Not long after this, one of the quails in alighting on their feeding ground, trod by accident on another’s head.

“Who trod on my head?” angrily cried the second.

“I did; but I didn’t mean to. Don’t be angry,” said the first quail, but the second quail was angry and said mean things. Soon all the quails had taken sides in this quarrel.

When the fowler came that day he flung his net over them, and this time instead of flying off with it, one side said,

“Now, you lift the net,”

and the other side said,

“Lift it yourself.”

“You try to make us lift it all,” said the quails on one side.

“No, we don’t!” said the others, “you begin and we will help,” but neither side began.

So the quails quarreled, and while they were quarreling the fowler caught them all in his net. He took them to town and sold them for a good price.

Едно време много пъдъпъдъци живеели заедно в една гора. Най-мъдър от всички бил техният водач.

Близо до гората живеел един човек, който се прехранвал с лов и продажба на пъдпъдъци.

Ден след ден той слушал песента на водача, с която зовял пъдпъдъците.

Скоро този човек, птицеловецът, можел да събира пъдпъдъците. Като чуели песента, пъдпъдъците мислели, че водачът им ги вика. Когато се събирали заедно, птицеловецът хвърлял мрежата си върху тях. После заминавал за града, където скоро продавал всички уловени пъдпъдъци.

Мъдрият водач прозрял плана на птицеловеца за ловене на пъдпъдъците. Той призовал птиците при себе си и им казал:

— Този птицеловец отнася толкова много от нас, трябва да спрем това. Аз измислих следния план: всеки от вас трябва да пъхне главата си през една от малките дупки в мрежата. После всички заедно трябва да отлетите до най-близкия бодлив храст. На бодливия храст ще можете да оставите мрежата и да се освободите.

Пъдпъдъците одобрили плана и решили да го опитат, когато следващия път ловецът хвърли мрежата върху тях.

Още на другия ден птицеловецът дошъл, повикал ги и им хвърлил мрежата. Пъдпъдъците я вдигнали, отнесли я до близкия бодлив храст и там я оставили. Те отлетели пак при водача си, за да му кажат колко добре работи планът му.

Птицеловецът едва вечерта успял да освободи мрежата си от тръните и се прибрал вкъщи с празни ръце.

На другия ден се случило същото нещо, а и на по-следващия. Жена му се ядосвала, че не донесъл вкъщи никакви пари, но птицеловецът казал:

— Наистина тези пъдпъдъци работят заедно сега. В момента, в който мрежата ми се окаже върху тях, те политват с нея и я оставят на някой бодлив храст. Щом пъдпъдъците започнат да се карат, ще мога да ги хващам.

Не много дълго след това един от пъдпъдъците, като кацал на мястото им за хранене, стъпил случайно на главата на друг.

— Кой стъпи на главата ми? — ядно извикал вторият.

— Аз, но без да искам. Не се гневи. — казал първият. Но вторият пъдпъдък бил ядосан и го нагрубил. Скоро всички пъдпъдъци заели една от страните в караницата.

Когато птицеловецът дошъл този ден, той хвърлил мрежата си върху тях, но този път, вместо да литнат с нея, едната страна казала:

— Сега вие вдигнете мрежата.

А другата страна казала:

— Вие я вдигнете.

— Вие се опитвате да ни накарате да я вдигнем ние цялата — казали пъдпъдъците от едната страна.

— Не, не се опитваме! — казали другите — Вие започнете, а ние ще помагаме. — но никоя от страните не започвала.

Така се карали пъдпъдъците. А докато те се карали, птицеловецът ги хванал всичките в мрежата си. Занесъл ги в града и ги продал на добра цена.