Why is it that Crows torment the Owls as they sleep in the daytime? For the same reason that the Owls try to kill the Crows while they sleep at night. Listen to a tale of long ago and then you will see why.

Once upon a time, the people who lived together when the world was young took a certain man for their king. The four-footed animals also took one of their number for their king. The fish in the ocean chose a king to rule over them.

Then the birds gathered together on a great flat rock, crying:

“Among men there is a king, and among the beasts, and the fish have one, too; but we birds have none. We ought to have a king. Let us choose one now.”

And so the birds talked the matter over and at last they all said,

“Let us have the Owl for our king.”

O, not all, for one old Crow rose up and said,

“For my part, I don’t want the Owl to be our king. Look at him now while you are all crying that you want him for your king. See how sour he looks right now. If that’s the cross look he wears when he is happy, how will he look when he is angry? I, for one, want no such sour-looking king!”

Then the Crow flew up into the air crying,

“I don’t like it! I don’t like it!”

The Owl rose and followed him.

From that time on the Crows and the Owls have been enemies.

The birds chose a Turtle Dove to be their king, and then flew to their homes.

Защо враните тормозят совите докато спят през деня? По същата причина, поради която совите се опитват да убият враните докато спят през нощта. Чуйте една приказка от стари времена и ще разберете защо.

Едно време, докато светът бил още млад, хората, които живеели заедно, си избрали един човек за цар. Четириногите животни също си избрали един от тях за цар. И рибите в океана си избрали цар да властва над тях.

Тогава птиците се събрали на една голяма плоска скала и закрещели:

— Хората си имат цар, и животните, и рибите си имат също, само ние, птиците, си нямаме. И ние трябва да имаме цар. Нека да го изберем сега.

И така, птиците обсъдили този въпрос и накрая всички казали:

— Нека совата да ни бъде цар.

Не, не всички, защото една стара врана се изправила и рекла:

— Що се отнася до мен, аз не желая совата да ни бъде цар. Погледнете я сега, когато всички викате, че я искате за цар. Вижте я колко намусена изглежда още сега. Ако тя има това кисело изражение, когато е доволна, как ли ще изглежда, когато е ядосана? Колкото до мен, не искам цар с такова сърдито изражение.

И враната литнала във въздуха, като крещяла:

— Не ми харесва! Не ми харесва!

Совата се вдигнала и я подгонила.

Оттогава враните и совите са неприятели.

А птиците избрали една гургулица да им бъде цар и после литнали към домовете си.