There were three brothers. One time they travelled together in lonely places.

The first night they stopped at a way house. They made a fire, cooked some bread-soup, and had supper. While they were eating, a board of the floor was lifted up. There appeared a monster with iron teeth, two feet long. The eldest brother said to the other two,

“Go out and get the dogs and sledges ready. I will stay here. And you must wait outside for me.”

They took their bread soup and went out of the house. They could hear the eldest brother within fighting with the monster. They did not know in what way, but could only hear great noise and gnashing of teeth.

Before sunrise their brother came out of the house. They started off on their sledges. They drove till dark.

Then they saw another log cabin. They entered, made a fire, and prepared some soup. As soon as they had swallowed a spoonful or two, a board was lifted in one of the front corners of the house and up came the Monster with Iron Teeth. The oldest brother made the other two go out and he fought the monster alone.

The next morning, when he came out, they saw that he had turned into a quite different being. All his body, and his face, were no longer human. He was more like a devil. The second brother said to the youngest one:

“Look at him! He has iron teeth at least half a foot long.”

They drove onward again until evening. It had grown quite dark when they came to another log cabin. They made a fire and prepared soup. When they were half through with their meal, there appeared a woman with iron teeth, covered with blood, who rushed at them. The eldest brother also fought the woman. The other two exchanged looks, and slipped out of doors. Then they turned their sledges back and drove homeward.

They travelled the whole night and the next day. Then they came to the log cabin in which the second fight with the Monster of Iron Teeth had taken place. They made a fire and prepared their soup. Then they heard outside the shuffling of snowshoes. They were so much frightened, that neither dared to go out.

Then the door opened of itself, and the oldest brother entered. He was very angry.

“Why are you making so much trouble for me? If you want to leave me behind, why do you stop in this very place?”

He had hardly finished these words, when the Monster with Iron Teeth appeared. They fought again; and the eldest brother said:

“Go away! Do not wait for me any longer! But mind you do not stop at the first log cabin. When I am through with this fight, I shall give chase; and if I catch you in the first log cabin, I shall fight the first monster, but I shall also punish you.”

They drove away from there, crying for fear. They travelled throughout the night and the next day. After sunset they came to the first log cabin, and of course wanted to pass it, but they could not induce their dogs to pass by. All the dogs rushed in and fought as if they were worrying somebody to death. No one was to be seen, however. They wrangled with the dogs far into the evening, and at last dragged them out of the house. They were quite tired and hungry; and the second brother at last proposed,

“Let us stay here over night!”

The youngest answered,

“How could we do that? The monster will appear, and then our brother; and he warned us beforehand that he will punish us.”

The second brother answered,

“Curse him for a fool! I do not fear him at all. I myself have become as bad as he.”

The youngest brother looked up, and saw that the second brother also had iron teeth half a foot long. He was so badly frightened that he could not speak.

Meanwhile the shuffling of snowshoes was heard outside, and there entered a being similar to their brother in face and body; but they did not recognize him. He said not a single word, but rushed at the second brother. They fought like wolves.

The youngest brother slipped outside, took his dogs, and fled. He drove on until midnight, and heard nothing. After midnight, however, he heard a voice like a distant shaman’s call. The voice said,

“A man is pursuing his own brother. He wants to gnaw at his bones, to eat of his meat, to drink of his blood!”

The youngest brother out of fright, urged his dogs on with all his might. In the meantime he said to himself,

“When he overtakes me, how shall I defend myself?”

He remembered having heard from older people, that, when pursued by a monster, one may defend oneself by striking the monster with an old kettle. Then the monster will fall down and will be unable to follow for a couple of hours, which at least will give respite at the most critical moment.

So he loosened the kettle, and made ready for the blow. Kettle in hand, he watched when the monster should reach the sledge. When it was at hand, he uttered an incantation and struck its face with the blackened kettle. The monster fell face down, and cried aloud:

“Oh, you are too clever for me! I shall catch you, nevertheless. The village is yet far off. I shall rest for a couple of hours; then I shall catch you, drink of your blood, eat of your meat and gnaw your bones.”

The man urged his dogs to the limit of their strength. He knew, that the village was not very far away. They moved on.

The monster gave pursuit again. Then they heard the bell in the church belfry ringing. He crossed himself, and said,

“Thank God, I am safe now!”

And the monster shouted from behind,

“You are safe now; but I shall catch you somewhere in time to come.”

The young man reached the village, and straightaway went to the priest. He said that in such and such places in the woods there were monsters; that these monsters were probably unburied corpses, which walk abroad and attack human beings. The priest listened to him, and then laid a curse of the Church upon the monsters; that they should cease to appear and make trouble.

After that all the people travelled about without fear or danger, and they met with nothing extraordinary.

Имало някога трима братя. Веднъж те пътували заедно през уединени местa.

Първата нощ отседнали в една крайпътна хижа. Наклали огън, сварили си каша и седнали да вечерят. Докато се хранели, една от дъските на пода се повдигнала. Оттам излязло чудовище с железни зъби, три педи дълги. Най-големият брат казал на другите двама:

— Излезте и пригответе кучетата и шейните. Аз ще остана тук. Вие ме чакайте отвън.

Те си взели кашата и излезли от къщата. Чувало се как най-големият им брат се бори вътре с чудовището. Не знаели какво става, но чували силен шум и скърцане на зъби.

Малко преди зазоряване брат им излязъл от къщата. Тримата потеглили с шейните си. Пътували, докато се стъмнило.

Тогава видели друга крайпътна хижа. Влезли, запалили огън и си направили супа. Ала едва били хапнали една-две лъжици, повдигнала се една дъска изпод ъгъла в предната част на къщата и оттам изскочило чудовището с железни зъби. Най-големият брат казал на другите двама да излязат и сам се борил с чудовището.

Когато излязъл на другата сутрин, видели, че той се е превърнал в съвсем друго същество. Цялото му тяло и лицето му вече не били човешки. Приличал повече на дявол. Средният брат казал на най-малкия:

— Погледни го! Та той има железни зъби, дълги поне половин педя!

Те отново карали нататък чак до вечерта. Вече се било съвсем стъмнило, когато стигнали до друга крайпътна хижа. Наклали огън и си приготвили супа. Посред вечерята се появила една жена с железни зъби, покрити с кръв, и се нахвърлила върху тях. Най-големият брат и тук се впуснал в схватка с жената. Другите братя се спогледали и се измъкнали през вратата. След това обърнали назад шейните и ги подкарали към дома си.

Пътували цялата нощ и на другия ден. После дошли до крайпътната хижа, в която била втората битка с чудовището с железни зъби. Наклали си огън и приготвили супата. Тогава чули отвън тътрене на снегоходки. Tолкова се изплашили, че никой от тях не посмял да излезе.

Тогава вратата сама се отворила и влязъл най-големият брат. Бил много ядосан:

— Защо ми създавате толкова грижи? Ако искате да се отървете от мен, защо спирате точно на това място?

Още не изрекъл тези думи и се появило чудовището с железни зъби. Те се вкопчили отново и най-големият брат казал:

— Бягайте! Повече не ме чакайте! Но внимавайте да не спирате в първата хижа. Когато свърша тази битка, аз ще ви последвам и ако ви заваря в първата хижа, ще се бия с първото чудовище, ала и вас ще накажа.

Те се отдалечили оттам, като крещели от страх. Пътували през цялата нощ и на следващия ден. След залез слънце стигнали до първата хижа и разбира се, искали да я отминат, но не могли да накарат кучетата си да продължат. Всички кучета се втурнали вътре и налитали, сякаш разкъсвали някого до смърт. Никой обаче не се виждал. Те се разправяли с кучетата до късно вечерта и най-сетне ги измъкнали от къщата. Били крайно изтощени и гладни и средният брат накрая предложил:

— Нека да останем тук през нощта!

Най-малкият брат възразил:

— Не можем да направим това! Чудовището ще се появи, после ще дойде и брат ни, а той ни предупреди, че ще ни накаже.

Средният брат отвърнал:

— Проклетият глупак. Въобще не ме е страх от него. Сега и аз съм толкова лош, колкото него.

Най-малкият брат се вгледал и видял, че и средният брат има железни зъби, повече от половин педя дълги. Той толкова се изплашил, че не могъл дума да продума.

В това време отвън се дочуло тътрене на снегоходки и влязло някакво същество, подобно на брат им в лицето и тялото, но те не го познали. Без да каже дума, той се нахвърлил върху средния брат. Те се сбили като вълци.

Най-малкият брат се измъкнал навън, взел си кучетата и побягнал. Препускал до полунощ и нищо не чул. Ала след полунощ чул глас като далечен вик на шаман. Гласът казвал:

— Един човек преследва родния си брат. Костите му иска да гризе, месата му иска да ръфа, кръвта му иска да пие!

Най-малкият брат ужасен карал кучетата си да препускат с всички сили. В същото време си мислел:

— Когато той ме настигне, как да се браня?

Спомнил си, как е чувал от по-възрастни хора, че когато го преследва чудовище, човек може да се защити, като удари чудовището със стар котел. Тогава чудовището ще падне и няма да може да го следва няколко часа, което поне ще даде почивка на човека в най-критичния момент.

Той отвързал котела и го приготвил за удара. С котела в ръка той зачакал кога чудовището ще стигне до шейната. Когато то се приближило, той произнесъл едно заклинание и го ударил в лицето с опушения котел. Чудовището паднало по очи и изревало:

— О, ти си твърде умен за мен! Но въпреки това ще те хвана. Селото е още далече. Ще си почина няколко часа, а след това ще те догоня, кръвчицата ти ще изпия, месата ти ще изръфам, костите ти ще оглозгам.

Човекът пришпорил кучетата си до крайния предел на силите им. Той знаел, че селото не е много далече. Кучетата взели преднина.

Ала чудовището отново било по петите му. Тогава се чул звънът на черковните камбани. Той се прекръстил и казал:

— Слава Богу! Спасен съм!

А чудовището изревало отзад:

— Сега си в безопасност. Ала някой ден ще ми паднеш някъде.

Момъкът пристигнал в селото и отишъл право при свещеника. Казал му, че по тези и тези места в гората има чудовища, че тези чудовища са навярно трупове на непогребани мъртъвци, които бродят навсякъде и нападат човешки същества. Свещеникът го изслушал и след това анатемосал чудовищата, заклел ги да престанат да се появяват и да правят бели.

След това всички хора пътували без страх и без опасности и вече не им се случвали странни неща.