There lived a man with his wife. They had a daughter. The name of this daughter was kept secret. The father announced that whoever should guess her name should have her for a wife. There came traders and hunters and all kinds of able young men, but nobody could guess her name.

The couple had only a single female servant. The suitors were too many, and the housework was too hard for her. The servant had to fetch water, chop wood, and cook food. Throughout the day and night she had no rest at all. She toiled and toiled. One time she went to an ice hole in the river to draw water, feeling wearied and unhappy. She wept and a tear fell down straight into the water. At the same time she whispered to herself:

“What is her name? They cannot guess it. Her name is, Kutika Mutika.”

All of a sudden some air bubbles danced on the water; and a Monster appeared from the ice hole, clad in hare skin. So the Monster enquired,

“What was it you whispered when crying over the ice hole?”

At first the girl refused to answer; but after a while she said,

“I feel wearied almost to death. And what is in her name, that they cannot guess it? Her name is simply Kutika Mutika.”

The monster jumped out of the water and rushed off, so that the ice resounded. He came to the house of the girl. All the people laughed at him,

“This ugly old man also wants to guess her name.”

He hopped around on one leg, and said,

“Her name is Spoon, her name is Ladle, her name is Big Fork, her name is Kettle-Hook.”

Then suddenly he said,

“Her name is Kutika Mutika.”

All the people jumped up in wonder. The old father slapped himself on the mouth with the palm of his hand. The other suitors from mere shame and anger, left immediately without waiting for dinner to be served. The old Monster remained there alone.

The next morning they were married. The father of the girl was wealthy and generous. He had a winged horse with a magic saddle and a magic bridle. He gave this horse to his daughter as her dowry, so she mounted it. The Monster held the halter of silk, and led the way down the river directly through the ice hole. He went down, and she followed him. They descended into the river and found a trail. They followed it for a long time. At last the girl said,

“O, old man! I feel hungry and thirsty. Is it still far to your houses?”

“Why,” said the Monster, “Look there! Our houses are there.”

She looked, and saw a number of large bunches of grass which were standing like so many houses. From under every bunch smoke ascended. He took her to the largest of the bunches and helped her down from her horse. All kinds of monsters jumped out from under the grass. One had no trunk of the body, another was without a nose, a third even without a face. Last of all there jumped out a one-eyed old woman clad in hare skin. She hopped about on one leg, and cried,

“Oh, oh! he has brought a reindeer and a doe besides.”

The young woman was frightened, so she cut the halter of the horse. The horse immediately flew up. It bolted through the ice-hole back to earth. It did not go back to the house of the bride’s father, however, but flew on steadily. The old Monster followed it, running below. After a long time the Monster was left behind. Then he shouted with all his might,

“Mind, woman! You will marry somebody else, and you will have three children by him. The first one shall be a boy, and the second a girl, and the third again a boy. Bear in mind that then I shall come to you again!”

She wandered on, and came to a wild country unknown to any one. There she married a man, who was a mighty hunter. Not a single living thing could escape his skill. They had three children—a boy and a girl, and again a boy. When the last was still an infant in the cradle, the husband one day said to his wife,

“Give me your horse, I want to use it to go hunting.”

The woman said,

“Take the horse! but be careful when stopping in the woods! Tie it only to an old dry tree. Be sure not to tie it to a green tree.”

He used the horse once, twice, several times. At last one day he went into the woods. About the middle of the day he stopped for dinner, and quite forgot his wife’s warning about tying the horse, and tied it to a green tree.

In the meantime the woman busied herself about the house. She cooked food, then she raked up the burning coals and covered them with ashes, as is customary. The children were playing near the fireplace. All of a sudden something fumed and smouldered among the coals. She thought it was the children’s fault: so she grew angry, and said to the older boy,

“Now, just scrape that off with a piece of wood and throw it on the floor!”

He scraped it off on to the floor; and, lo! there was the Monster, clad in hare skin, sitting near the fireplace. She was so frightened that she nearly had a fit. Then she came to herself, and said,

“I will bring some food from the storehouse.”

She went off, and the children followed her. The Monster said,

“Be quick! Hardly step out of the house, and be back again!”

So she took off one of her boots and squeezed it between the door and the doorpost. They had in the storehouse an old box clamped with twelve iron hoops. The woman said to the box,

“You were a box clamped with twelve iron hoops. Now become a raised storehouse with twelve iron supports, and every support as thick as a man can embrace!”

So the box turned into a storehouse raised on twelve supports, each support as thick as a man could embrace. The woman and the children were on top of the storehouse. Then she shouted, and called for her husband; but he was so far away, he could hardly hear her voice. When he heard it, he ran for the horse; but the horse had been left in the woods quite a way behind. The horse also tried to make itself free, but the green tree held it fast, notwithstanding all its efforts.

The Monster went out of the house, and saw the iron storehouse. He grew very angry.

“You shall not escape,” said he, and began to vomit. After a few efforts he vomited out a large axe and attacked the iron supports. He chopped at them with supernatural force, and big iron splinters flew about. At this time a little She-Fox came and said,

“O, grandpa! you are so tired, let me relieve you and chop a little in your stead!”

He gave her the axe. She ran away and threw it into the sea. The monster vomited again and threw up a hatchet. With this he chopped at the supports with greater force than before. The Fox thought a little, then she wallowed in white clay and turned white, just like an arctic fox. She came to the Monster, and said again,

“O grandpa! you are so tired, let me work in your stead for a while!”

“And who are you?” asked the Monster. “I think you are the same fox.”

“Oh, no!” said the Fox, “don’t you see! I am an arctic fox.”

He gave her the hatchet, and the Fox threw it into the sea. The Monster vomited again and threw out a large lance. With this he chopped at the iron supports harder than ever. Eleven supports were cut down. Only the last was left, and the storehouse swayed to and fro upon its base. Then the winged horse with a last effort uprooted green tree and ran home. It rushed straight to the storehouse and with the its iron hoofs it broke the Monster’s back. Then the husband also came home. He cut up the Monster and chopped its body into small pieces. He put what remained on a leather sledge cover and dragged it toward the sea. Then he threw all the remnants of the Monster’s body into the sea.

After that they left, and wandered to another country. They lived there and had more children.

Живели един мъж и една жена. Те имали дъщеря. Името на тази дъщеря се пазело в тайна. Бащата обявил, че който отгатне името й, ще я вземе за жена. Идвали търговци и ловци, и всякакви способни младежи, но никой не можел да се сети за името й.

Съпрузите имали само една слугиня. Кандидатите били твърде много и къщната работа била много трудна за нея. Слугинята трябвало да носи вода, да сече дърва и да готви храната. Денем и нощем нямала покой, все се трепела и блъскала. Веднъж тя отишла до една дупка в леда да извади вода от реката и била изморена и недоволна. Тя заплакала и една сълза капнала долу право във водата. В същото време си прошепнала:

— Какво е нейното име ли? Те не могат да се сетят. Името й е Кутика Мутика.

Изведнъж водни мехурчета затанцували върху водата и едно чудовище се показало от ледената дупка, облечено в заешка кожа. Чудовището запитало:

— Какво беше това, дето прошепна, докато плачеше над ледената дупка?

Отначало момичето отказвало да отговори, но след малко казало:

— Чувствам се смъртно уморена. И какво пък толкова е името й, че не могат да се сетят? Името й е просто Кутика Мутика.

Чудовището изскочило от водата и хукнало така бързо, че ледът прокънтял. Стигнало до къщата на момичето. Всички му се присмели:

— Този противен старец също иска да познае името й.

Той заскачал наоколо на един крак и занареждал:

— Името й е Лъжица, името й е Черпак, името й е Голяма вилица, името й е Кука за чайник.

После изведнъж казал:

— Името й е Кутика Мутика.

Всички хора подскочили от изненада. Старият баща се плеснал по устата с ръка. Другите кандидати, обзети от срам и яд, веднага си тръгнали, без да дочакат да бъде поднесен обяда. Само старото чудовище останало.

На другата сутрин ги оженили. Бащата на момичето бил богат и щедър. Той имал крилат кон с магическо седло и вълшебна юзда. Този кон дал като зестра на дъщеря си и тя го възседнала. Чудовището го държало за копринения повод и го повело надолу в реката, право през дупката в леда. То слязло, а тя го следвала. Спуснали се в реката и намерили пътека. Дълго време вървели по нея. Накрая девойката казала:

— О, старче! Аз съм гладна и жадна. Далече ли е още до вашите къщи?

— Ами! — казало чудовището. — Погледни! Нашите къщи са там!

Тя погледнала и видяла няколко големи туфи трева, които изглеждали също като къщи. Изпод всяка туфа се издигал пушек. Той я завел до най-голямата туфа и й помогнал да слезе от коня. Най-различни чудовища наизскачали изпод тревата. Един нямал тяло, друг бил без нос, а трети даже без лице. Последна от всички изскочила едноока жена, облечена в заешка кожа. Тя заподскачала наоколо на един крак и завикала:

— Ох, ох! Той е довел елен, а и кошута в добавка.

Младата жена се изплашила и срязала повода на коня. Конят в миг полетял нагоре. Той изхвръкнал през дупката в леда и се намерил пак на земята. Но не се върнал в бащиния дом на булката, а продължил да лети право напред. Старото чудовище го следвало, като тичало отдолу. Чак след много време чудовището изостанало назад. Тогава то изкрещяло с цялата си мощ:

— Слушай, жено! Ти ще се омъжиш за друг и ще имаш три деца от него. Първото ще бъде момче, второто момиче, а третото пак момче. Тогава пак ще дойда при теб, помни ми думата!

Тя продължила да се носи нататък и стигнала до една дива страна, никому неизвестна. Там се омъжила за един човек, който бил много голям ловец. Нито една жива твар не можела да се спаси от ловкостта му. Те имали три деца — момче и момиче, и отново момче. Когато последното дете било още бебе в люлка, мъжът казал един ден на жена си:

— Дай ми твоя кон, искам да отида с него на лов.

Жената рекла:

— Вземи коня, но внимавай, когато спираш в гората! Връзвай го само за старо, изсъхнало дърво. Гледай да не го вържеш за разлистено дърво.

Той използвал коня веднъж, дваж, няколко пъти. Накрая, един ден навлязъл в гората. По пладне спрял да обядва и напълно забравил предупреждението на жена си къде да връзва коня, и го вързал за разлистено дърво.

През това време жената била заета из къщата. Сготвила храната, после изгребала горещите въглени и ги покрила с пепел, както обикновено. Децата играели близо до огнището. Изведнъж нещо задимяло и запушило сред въглените. Тя помислила, че децата са направили някоя пакост, ядосала се и казала на по-голямото момче:

— Хайде, просто изгреби това с парче дърво и го хвърли на пода!

То го изгребало на пода и хоп — ето ти го чудовището, облечено в заешка кожа, седяло близо до огнището. Тя така се изплашила, че едва не припаднала. После се свестила и рекла:

— Ще донеса малко храна от килера.

Тя излязла и децата я последвали. Чудовището казало:

— Побързай! Излез съвсем за кратко от къщата и веднага се върни!

Тогава тя свалила единия си ботуш и го вмъкнала между вратата и рамката й. В килера имало един стар сандък, стегнат с дванайсет железни обръча. Жената рекла на сандъка:

— Досега си бил сандък, обкован с дванайсет железни обръча. Сега стани хамбар, издигнат на дванайсет железни подпори и всяка подпора да е дебела, колкото да я обхване човек!

Сандъкът се превърнал в хамбар, издигнат на дванайсет подпори, всяка подпора дебела, колкото да я обхване човек. Жената и децата се намерили отгоре върху хамбара. Тогава тя закрещяла и завикала мъжа си, но той бил толкова далече, че едва чул гласа й. Когато го чул, хукнал към коня, но конят бил останал в гората доста далече назад. Конят също се опитал да се освободи, но младото дърво здраво го държало, въпреки всичките му усилия.

Чудовището излязло от къщата и видяло железния хамбар. То много се разгневило.

— Няма да ми избягаш — казало то и започнало да повръща. След няколко опита повърнало голяма секира и нападнало железните подпори. Започнало да ги сече с нечовешка сила и големи железни отломки захвърчали наоколо. В този момент дошла една малка лисичка и казала:

— О, дядо, ти си толкова изморен, дай да те отменя и да посека малко вместо тебе!

Той й дал секирата. Тя избягала и я хвърлила в морето. Чудовището повърнало отново и изхвърлило една брадвичка. С нея то започнало да сече подпорите с още по-голяма сила от преди. Лисицата помислила малко, после се овъргаляла в бяла глина и станала бяла, също като полярна лисица. Отишла при чудовището и отново рекла:

— О, дядо, ти си така изморен, дай да поработя малко вместо тебе!

— А ти коя си? — попитало чудовището. — Май си същата лисица.

— О, не — казала лисицата, — не виждаш ли! Аз съм полярна лисица.

Той й дал брадвичката и лисицата я хвърлила в морето. Чудовището пак повърнало и изхвърлило едно голямо копие. С него започнало да сече железните подпори още по-ожесточено от преди. Единайсет подпори отсякло. Само последната останала и хамбарът се залюлял насам-натам върху основата си. Тогава крилатият кон с последно усилие изтръгнал младото дърво от корените и се понесъл към къщи. Той се втурнал право към хамбара и с железните си копита строшил гърба на чудовището. После и мъжът пристигнал у дома си. Той разсякъл чудовището и накълцал тялото му на малки късчета. Каквото останало, сложил го на едно кожено покривало за шейна и го завлякъл към морето. После хвърлил всички останки от чудовището в морето.

След това те заминали и отпътували за друга страна. Там заживели и им се родили още деца.