There was a man who lived alone and was poor and destitute. He had no fish nets, nor even a single fish hook. So he went to the merchants, asking for a hook. The first and the second merchant gruffly refused him. A third one gave him an old hook, without point. He took it and prepared a long fishing-rod for it. Armed with this, he went every day to the sea to angle. He was fishing the whole day long, and caught nothing. The next day likewise he caught nothing. The third day he cast his fishing rod, and could not pull back the line, it was so heavy.

“Ah!” thought he, “it must be some large fish.”

He pulled at it with all his might, and at last he brought to the surface the Sherkala Fish.

“What is it?” said he to himself. “Is it my good luck, or is it my bad luck?”

He was ready to throw her back into the water; but then he bethought himself, and said,

“I am very poor. I can lose nothing by it, let me take her home!”

He took Sherkala home and laid her down in the corner of his house. The next morning he went fishing again. He caught nothing at all; but when he came home, his house looked quite festive. Everything was well cleaned and in good order; a good meal stood ready on the table; but nobody was there, and the Sherkala Fish lay in the corner just as before.

From that time on everything continued in that manner. He caught no fish; but somebody kept the house in good order, and cooked excellent meals of nothing. When he stayed at home, the dinner would not appear, so that he was obliged to go out every morning.

One day he pretended to depart; but, instead of going away, he lay down on the earth bench close to the window. He lay there very quietly; but after a while he lifted his head and looked through the window. The Sherkala Fish arose as far as her tail, and then turned into a young pretty girl. She took some fish-roe, which she put into the kettle. Then she swept the floor and put everything in good order. The man suddenly rushed in and caught the fish skin of Sherkala, which lay on the floor. He threw it into the fire, and it was burned.

“What have you done,” said the girl. “Now I must go away.”

She fell down and melted away into sea water.

Имало някога един човек, който живеел сам в бедност и мизерия. Нямал нито мрежи за риболов, нито дори една кукичка за въдица. Той отишъл при търговците да измоли една кука. Първите двама търговци грубо му отказали. Третият му дал една стара кука без връх. Той я взел и приготвил дълъг рибарски прът за нея. С тази въдица той ходел всеки ден на морето да лови риба. През целия ден хвърлял въдицата, но нищо не хванал. На другия ден пак не хванал нищо. На третия ден хвърлил въдицата и не могъл да я изтегли, толкова била тежка.

— Ах! — помислил си той — това трябва да е някоя голяма риба.

Той задърпал с всички сили и накрая извадил на повърхността рибата Шеркала.

— Какво е това? — казал си той. — Добър или лош късмет?

Бил готов да я хвърли обратно във водата, но после размислил и си казал:

— Аз съм много беден. Нищо няма да загубя, хайде да я отнеса у дома!

Той отнесъл Шеркала у дома си и я сложил в един ъгъл на къщата. На другата сутрин отишъл отново на риболов. Не хванал нищо, но когато се върнал вкъщи, домът му изглеждал съвсем празнично. Навсякъде било добре почистено и разтребено, на масата имало приготвено хубаво ядене, но там нямало никой, а рибата Шеркала си лежала в ъгъла, точно както преди.

От този ден всичко продължило по същия начин. Той не хващал никаква риба, но някой поддържал къщата му в ред и приготвял превъзходни ястия от нищо. Когато си стоял вкъщи, вечеря не се появявала, затова бил принуден да излиза всяка сутрин.

Един ден той се престорил, че тръгва, но вместо да замине, легнал на пръстената пейка близо до прозореца. Лежал там много тихо, но след известно време повдигнал глава и погледнал през прозореца. Рибата Шеркала се изправила на опашката си, а после се превърнала в красива девойка. Тя взела малко рибен хайвер и го сложила в котлето. После помела пода и разтребила навсякъде. Човекът изведнъж се втурнал вътре и грабнал рибешката кожа на Шеркала, която лежала на пода. Хвърлил я в огъня и тя изгоряла.

— Какво направи! — казало момичето. — Сега трябва да си вървя.

Тя се свлякла на пода и се превърнала в морска вода.