Once there lived in a certain village two friends, Juan and Andres. Juan, a very rich man, was tall, big, and strong; while Andres, a very poor man, was small, weak, and short. Andres worked very hard to earn his living, while Juan spent most of his time on pleasure.

One morning Andres went to his friend Juan, and asked to borrow one of his mules. Juan consented, but told Andres that, if any one should ask who the owner of the mule was, he should tell the truth. Andres promised, and went off with the mule.

He set to work immediately to plough his small farm. Very soon two neighbours of Andres passed by, and, seeing him with a mule, asked him where he got it. Andres said that he had bought it.

The men wondered how a poor man like Andres could buy a mule, and they spread the news about the village. When this news reached Juan, he was very angry, and he ordered his servant to go bring back the mule. The animal was brought back, and Juan was determined not to lend it to his friend any more.

A week later two of Juan’s mules, including that which Andres had borrowed, died. Juan threw the carcasses away, but Andres took the skins of those dead mules and dried them to sell in the next town.

The next day Andres set out for the town, resting now and then on account of his heavy load. He was overtaken by night near a solitary house between his village and the town where he was going to sell the hides. He knocked at the house, and asked a woman he found there for a night’s lodging. She told him that she could not do anything for him until her husband arrived. So Andres had to wait on the road near the house.

Not long afterwards a man came towards the house. Andres went up to him, and asked him if he was the master of the house; but the man said he was not, so Andres had to go back to the road. From where he was sitting, Andres could see that the woman inside was preparing a good supper for the stranger, who meanwhile had entered.

While she and the stranger were sitting at the table, Andres saw another man approaching in the distance. The woman hastily opened a big empty trunk and hid the man inside, then she put all the cooked fish in the cupboard. When the other man, who was the husband, arrived, Andres asked for a night’s lodging, and was received kindly.

While the husband and Andres were talking, the wife told them that supper was ready, and they went to the table to eat: but there they found nothing for them but rice; so Andres told the husband that he had an enchanted hide, and that they could have fish if he wished.

The husband wished to see the skin tested. Andres ordered the skin to bring a man into the trunk; and when the trunk was opened, there was the man. Next he ordered the skin to bring cooked fish to the cupboard; and when the cupboard was opened, there was the cooked fish. The husband then offered Andres a very high price for the enchanted skin, and Andres willingly sold it.

Early the next morning Andres left the house before the others were up. It was not long, however, before the husband found out that the skin was not magic, and he was determined to punish the skin seller if he should catch him again.

Meanwhile Andres had returned to the village. There he met Juan, who, noticing the money in his pocket, asked him where he had gotten it. Andres told him that it was the price of the skins of his dead mules, which he had sold in the neighboring town.

On hearing this, Juan went directly home, killed all his mules, and flayed them. As he was passing by the solitary house on his way to the town, he cried out that he had skins for sale. The husband in the house thought that it must be the same man who had sold him the enchanted skin, so he went down and whipped Juan nearly to death.

After this experience, Juan returned home, determined to kill his friend. But Andres was very cunning, and avoided him.

Finally Juan, angry beyond all measure, killed the mother of Andres. When Andres found that his mother was dead, he dressed her very well and took her to town. Then he went directly to the town doctor, to whom he explained definitely the sickness of his mother.

The doctor immediately prepared medicine for the patient; but just after she had been given the medicine, he noticed that the woman was dead. Andres then accused him of having poisoned his mother; and the doctor, fearing the consequences if Andres should seek justice, agreed to pay him a large sum of money.

Andres returned to his village richer than ever. Juan became friendly again, and asked him where he had gotten his money. Andres told him that it was the price of his mother’s corpse, which he had sold in the town.

When Juan heard this, he went home and killed his mother. Then he took the corpse to town to sell it; but, as he was passing along the street, a crowd of men began to abuse him, and he narrowly escaped with his life.

Now, Juan was determined not to let Andres escape him. He was after him all the time. Finally one day he caught Andres. He put him inside a sack and carried it down to the seashore.

On the way to the sea, he saw a house, and, wishing to have a smoke, he left Andres on the road, and went to the house to get a light.

Meanwhile Andres, who was bound in the sack, was crying out that he did not wish to marry the daughter of the king, and that he was being forced against his will.

At this instant a cowherd with his herd of cows passed by. He heard Andres, and said that he was willing to marry the king’s daughter. Andres told him to unbind the sack, then. He did so, and Andres put the cowherd in his stead. Then Andres hurried away with the cows.

Juan came back, picked up the sack, and threw it into the sea. When he returned home, he found Andres there with a fine herd of cows. He asked Andres where he had found them, and Andres said that he had gotten them from under the sea.

So Juan, envious as ever, ordered Andres to put him in a sack and throw him into the sea. Andres gladly did so.

Живеели някога в едно село двама приятели, Хуан и Андрес. Хуан, богаташът, бил висок, едър и силен, докато Андрес, беднякът, бил нисък и хилав дребосък. Андрес изкарвал прехраната си с тежък труд, докато Хуан прекарвал почти цялото си време в развлечения.

Една сутрин Андрес отишъл при своя приятел Хуан и поискал да вземе на заем едно от неговите мулета. Хуан се съгласил, но заръчал на Андрес ако някой попита кой е собственикът на мулето, да каже истината. Андрес обещал и си заминал с мулето.

Той веднага се заловил да оре земята в своето малко стопанство. Не след дълго двама съседи на Андрес минали оттам и като го видели с муле, попитали го откъде го има. Андрес им казал, че го е купил.

Хората се зачудили как един бедняк като Андрес би могъл да си купи муле и разпространили новината из селото. Когато новината стигнала до Хуан, той се ядосал много и наредил на слугата си да отиде да прибере мулето. Довели животното и Хуан решил да не го дава друг път на приятеля си.

Седмица по-късно две от мулетата на Хуан, между които и онова, което бил заел на Андрес, умрели. Хуан изхвърлил труповете, но Андрес одрал кожите на мъртвите мулета и ги изсушил, за да ги продаде в съседния град.

На другия ден Андрес се отправил към града, като си почивал тук-там от тежкия товар. Нощта го застигнала близо до една усамотена къща между неговото село и града, където отивал да продаде кожите. Той похлопал на вратата и помолил жената, която била там, да го пусне да пренощува. Тя му казала, че не може да направи нищо за него, докато не се върне мъжът й. Тогава Андрес решил да почака на пътя край къщата.

Не след дълго един мъж се насочил към къщата. Андрес се приближил до него и го попитал дали не е стопанинът на къщата, но човекът казал, че не е, така че Андрес трябвало да се върне на пътя. От мястото, където седял, Андрес можел да вижда как жената вътре приготвяла богата вечеря за непознатия, който междувременно влязъл.

Докато тя и непознатия седели на масата, Андрес видял в далечината друг мъж да се приближава. Жената бързешком отворила един голям празен сандък и скрила мъжа вътре, а след това прибрала всичката сготвена риба в бюфета. Когато пристигнал другият, който бил съпругът, Андрес помолил за нощувка и бил любезно приет.

Докато мъжът и Андрес си приказвали, жената им казала, че вечерята е готова, и те отишли на трапезата да ядат, но там нямало нищо друго за тях, освен ориз. Тогава Андрес казал на мъжа, че има вълшебна кожа, и могат да си поръчат риба, ако той пожелае.

Мъжът поискал да види как действа кожата. Андрес заповядал на кожата да докара един човек в сандъка и когато отворили сандъка, човекът бил там. След това заповядал на кожата да достави сготвена риба в бюфета и щом отворили бюфета, там имало сготвена риба. Тогава мъжът предложил на Андрес много висока цена за вълшебната кожа и Андрес охотно я продал.

Рано на другата сутрин Андрес напуснал къщата преди другите да са се събудили. Не след дълго обаче съпругът разбрал, че кожата не е вълшебна и се заканил да накаже продавача на кожата, ако му падне в ръцете.

През това време Андрес се върнал в селото. Там той срещнал Хуан, който забелязал парите в джоба му и го попитал откъде ги има. Андрес му казал, че са от продажбата на кожите от неговите умрели мулета, които е продал в съседния град.

Като чул това, Хуан си отишъл право вкъщи, заклал всичките си мулета и ги одрал. Докато минавал покрай уединената къща по пътя си към града, той се провикнал, че има кожи за продан. Съпругът в къщата помислил, че това сигурно е същият човек, който му продал вълшебната кожа, и като слязъл, нашибал с камшик Хуан почти до смърт.

След това преживяване Хуан се завърнал у дома, решен да убие приятеля си. Но Андрес бил много хитър и го избягвал.

Накрая Хуан, обезумял от гняв, убил майката на Андрес. Когато Андрес видял, че майка му е мъртва, той я облякъл много хубаво и я откарал в града. После отишъл право при градския доктор и му описал точно болестта на майка си.

Докторът веднага приготвил лекарство за пациентката, но едва след като й дал лекарството, забелязал, че жената е мъртва. Тогава Андрес го обвинил, че е отровил майка му, и лекарят, страхувайки се от последствията, ако Андрес се обърне към съда, се съгласил да му плати голяма сума пари.

Андрес се върнал в селото по-богат от всякога. Хуан отново станал любезен и го попитал как се е сдобил с парите. Андрес му казал, че с тях са му платили за трупа на майка му, която е продал в града.

Когато Хуан чул това, той се прибрал у дома и убил майка си. След това откарал трупа й в града да го продава, но докато минавал по улицата, тълпа хора се нахвърлили върху него и той едва се отървал жив.

Сега вече Хуан решил, че няма да позволи на Андрес да се измъкне. Той го дебнел през цялото време. Накрая един ден той заловил Андрес. Напъхал го в един чувал и го понесъл към морския бряг.

По пътя към морето видял една къща и понеже му се пушело, оставил Андрес на пътя и отишъл в къщата да поиска огънче.

През това време Андрес, който бил вързан в чувала, се развикал, че не иска да се ожени за царската дъщеря, а го принуждават против волята му.

В този момент оттам минал един говедар със стадо крави. Той чул Андрес и казал, че той е готов да се ожени за царската дъщеря. Андрес му казал да развърже чувала, щом иска. Той го развързал и Андрес го сложил на своето място, а сам той побързал да се отдалечи с кравите.

Хуан се върнал, вдигнал чувала и го хвърлил в морето. Когато се върнал в селото, там намерил Андрес с едно хубаво стадо крави. Той попитал Андрес къде ги е намерил, а Андрес казал, че ги е наловил от дъното на морето.

Тогава вечно завистливият Хуан заповядал на Андрес да го сложи в чувал и да го хвърли в морето. Андрес с готовност направил това.