Once there lived in a barrio an old beggar couple. They had a son named Juan, and a daughter Maria. The proceeds from their begging were hardly enough to support the family. One day, after the old man had returned home from town, he ordered his wife to cook the rice that had been given him. The old woman obeyed him. When he saw that the rice was not enough for him and his wife and children, he angrily said to her,

“From now on, don’t let me see our children in this house. Chase them as far as you can, and let them find their own food.”

The old mother wept when she heard the words of her cruel husband. She did not want to be separated from her children; but she feared that she would be whipped if she kept them, so she obeyed the cruel order. At first the poor children did not want to go away; but, when they saw that their bad father was going to beat them, they ran off crying.

Soon the children came to a wild forest.

“Maria, what will become of us here?” said Juan.

“I am very hungry,” said the little girl.

“I don’t think that I can get you any food in this wilderness,” said the kind brother, “but let me see!”

He then looked around. By good luck he found a guava tree with one small fruit on it. He immediately climbed up for the guava, and gave it to his hungry sister. Then the two children resumed their journey.

As they were walking along, Maria found a hen’s egg on the grass. She picked it up and carried it along with her in her dirty ragged skirt. At last they saw a very small hut roofed with dry talahib. An old woman in the hut welcomed them, and asked them where they were going. After Juan had told her their story, she invited the tired children to stay in the hut with her. She promised that she would treat them as her little son and daughter.

From that time on, Juan and Maria lived with the kind old woman. Juan grew to be a strong fine young man, and Maria became a beautiful young woman. Juan spent almost all his time hunting in the mountains and woods. One morning he caught a black deer. While he was taking the animal home, the deer said to him,

“Juan, as soon as you reach your home, kill me, eat my flesh, and put my hide in your trunk. After three days open your trunk, and you will see something astonishing.” When Juan reached home, he did as the deer had told him to do. On the third day he found in the trunk golden armour. He was greatly delighted by the precious gift.

Maria had not been living long with the old woman when she found that the egg had hatched into a chick, which soon grew into a fine fighting cock. One morning the cock crowed,

“Tok-to-ko-kok! Take me to the cockpit. I’ll surely win!”

Maria told the old woman what the cock had said, and the next Sunday Juan took the fighting cock to the cockpit. There the rooster was victorious, and won much money for Juan.

One day Juan heard that a tournament would be held in front of the king’s palace. The winner of the contest was to become the husband of the princess, and would inherit the throne. Juan quickly put on his golden armour, and hastened to the palace to try his skill. He defeated all his opponents. The next day his bridal ceremony was celebrated, and the crown was placed on his head. That very day he ascended the throne to rule over the kingdom. Although Juan was now king, he was not proud. He and the queen visited Maria to get her to live in the palace; but the old woman would not allow her to go with her brother, as she had no other companion in the hut.

One day a prince was lost in the forest. He happened to come across the hut in which Maria was living. He fell in love with her, and wanted to marry her. As the old woman offered no objections to the proposal of the prince, the following day Maria became a queen, just as her brother had become king.

Although the parents of Juan and Maria had been very cruel, yet the king and queen did not forget them. The brother and sister visited their father and mother, whom they found in the most wretched condition. When the father saw that his children had become king and queen, he wept greatly for his former cruelty to them.

Живели някога в един район двойка стари просяци. Те имали син на име Хуан и дъщеря Мария. Приходите от тяхната просия едва стигали да издържат семейството. Един ден, след като старецът се върнал вкъщи от града, той наредил на жена си да сготви ориза, който му били дали. Старицата му се подчинила. Когато видял, че оризът не е достатъчен за него, жена му и децата му, той ядосано й казал:

— От сега нататък не искам да виждам децата ни в тази къща. Прогони ги колкото може по-далече и нека сами да си търсят прехраната.

Старата майка се разплакала, като чула думите на безмилостния си мъж. Тя не искала да се раздели с децата си, но се страхувала, че ще бъде бита, ако ги задържи, и се подчинила на жестоката заповед. Отначало горките деца не искали да си отидат, но когато видели, че техният зъл баща щял да ги бие, с плач избягали.

Скоро децата стигнали до една пуста гора.

— Мария, какво ще стане с нас? — казал Хуан.

— Много съм гладна — казало малкото момиче.

— Не вярвам, че ще мога да ти намеря храна в тази пустош — рекъл добросърдечният й брат, — но ще опитам!

След това се огледал. За щастие намерил едно дърво гуава с малък плод на него. Той веднага се качил да откъсне гуавата и я дал на гладната си сестра. След това двете деца продължили пътя си.

Докато вървели, Мария намерила едно кокоше яйце на тревата. Тя го взела и го понесла със себе си в мръсната си дрипава пола. Най-сетне видели мъничка къщурка с покрив от суха тръстика. В колибата ги посрещнала радушно една старица и ги попитала къде отиват. След като Хуан й разказал тяхната история, тя поканила уморените деца да останат в колибата при нея. Обещала, че ще се отнася с тях като със собствени синче и дъщеричка.

От този ден Хуан и Мария заживели с добрата старица. Хуан израснал силен и хубав момък, а Мария станала красива девойка. Хуан прекарвал почти цялото си време на лов в планината и гората. Една сутрин той хванал черен елен. Докато отнасял животно вкъщи, еленът му казал:

— Хуан, веднага щом стигнеш у дома си, ме убий, изяж месото ми и сложи кожата ми в сандъка си. След три дни отвори сандъка си и ще видиш нещо удивително.

Когато Хуан си отишъл у дома, направил както еленът му казал. На третия ден намерил в сандъка една златна ризница. Той много се зарадвал на скъпоценния подарък.

Скоро след като заживяла при старицата, Мария открила, че от яйцето се е излюпило пиле, което скоро пораснало и станало хубав петел за борба. Една сутрин петелът изкукуригал:

— Ку-ку-ри-гу! Заведи ме на арената за бой с петли. Аз със сигурност ще спечеля!

Мария съобщила на старата жена какво казал петелът и следващата неделя Хуан занесъл петела за борба на арената. Там петелът победил и спечелил много пари за Хуан.

Един ден Хуан чул, че ще се проведе турнир пред царския дворец. Победителят в борбата щял да стане съпруг на принцесата и да наследи трона. Хуан бързо си сложил златната ризница и забързал към двореца да опита умението си. Той победил всичките си противници. На следващия ден извършили сватбената церемония и поставили короната на главата му. Още същия ден той се възкачил на престола да управлява царството. Въпреки че сега Хуан бил крал, той не се възгордял. Той и царицата посетили Мария, за да я вземат да живее в двореца, но старицата не й позволила да отиде при брат си, тъй като щяла да остане да живее сама в колибата.

Един ден един принц се изгубил в гората. Случайно той се озовал пред колибата, в която живеела Мария. Той я обикнал и поискал да се ожени за нея. Тъй като старицата не възразила срещу предложението на принца, на следващия ден Мария станала царица, също както брат й станал цар.

Въпреки че родителите на Хуан и Мария били много жестоки, все пак царят и царицата не ги забравили. Братът и сестрата посетили баща си и майка си и ги заварили в съвсем окаяно състояние. Когато бащата видял, че децата му са станали цар и царица, той много плакал заради предишната си жестокост към тях.