Once upon a time, a tiger was caught in a trap. He tried in vain to get out through the bars, and rolled and bit with rage and grief when he failed.

By chance a poor Brahman came by.

“Let me out of this cage, oh pious one!” cried the tiger.

“Nay, my friend,” replied the Brahman mildly, “you would probably eat me if I did.”

“Not at all!” swore the tiger with many oaths; “on the contrary, I should be for ever grateful, and serve you as a slave!”

Now when the tiger sobbed and sighed and wept and swore, the pious Brahman’s heart softened, and at last he consented to open the door of the cage. Out popped the tiger, and, seizing the poor man, cried,

“What a fool you are! What is to prevent my eating you now, for after being cooped up so long I am just terribly hungry!”

In vain the Brahman pleaded for his life; the most he could gain was a promise to abide by the decision of the first three things he chose to question as to the justice of the tiger’s action.

So the Brahman first asked a pipal tree what it thought of the matter, but the pipal tree replied coldly,

“What have you to complain about? Don’t I give shade and shelter to every one who passes by, and don’t they in return tear down my branches to feed their cattle? Don’t whimper—be a man!”

Then the Brahman, sad at heart, went further afield till he saw a buffalo turning a well-wheel; but he fared no better from it, for it answered,

“You are a fool to expect gratitude! Look at me! Whilst I gave milk they fed me on cotton-seed and oil-cake, but now I am dry they yoke me here, and give me refuse as fodder!”

The Brahman, still more sad, asked the road to give him its opinion.

“My dear sir,” said the road, “how foolish you are to expect anything else! Here am I, useful to everybody, yet all, rich and poor, great and small, trample on me as they go past, giving me nothing but the ashes of their pipes and the husks of their grain!”

On this the Brahman turned back sorrowfully, and on the way he met a jackal, who called out,

“Why, what’s the matter, Mr. Brahman? You look as miserable as a fish out of water!”

The Brahman told him all that had occurred.

“How very confusing!” said the jackal, when the recital was ended; “would you mind telling me over again, for everything has got so mixed up?”

The Brahman told it all over again, but the jackal shook his head in a distracted sort of way, and still could not understand.

“It’s very odd,” said he, sadly, “but it all seems to go in at one ear and out at the other! I will go to the place where it all happened, and then perhaps I shall be able to give a judgement.”

So they returned to the cage, by which the tiger was waiting for the Brahman, and sharpening his teeth and claws;

“You’ve been away a long time!” growled the savage beast, “but now let us begin our dinner.”

“Our dinner!” thought the wretched Brahman, as his knees knocked together with fright; “what a remarkably delicate way of putting it!”

“Give me five minutes, my lord!” he pleaded, “in order that I may explain matters to the jackal here, who is somewhat slow in his wits.”

The tiger consented, and the Brahman began the whole story over again, not missing a single detail, and spinning as long a yarn as possible.

“Oh, my poor brain! oh, my poor brain!” cried the jackal, wringing its paws. “Let me see! how did it all begin? You were in the cage, and the tiger came walking by—”

“Pooh!” interrupted the tiger, “what a fool you are! I was in the cage.”

“Of course!” cried the jackal, “you were in the cage… but… please, my lord, how did you get in?”

“How!—why in the usual way, of course!”

“Oh, dear me!—my head is beginning to whirl again! Please don’t be angry, my lord, but what is the usual way?”

At this the tiger lost patience, and, jumping into the cage, cried,

“This way! Now do you understand how it was?”

“Perfectly!” grinned the jackal, as he dexterously shut the door, “and if you will permit me to say so, I think matters will remain as they were!”

Веднъж един тигър се хванал в капан. Той напразно се опитвал да се измъкне през решетките и като не успял, затъркалял се и затракал със зъби от ярост и мъка.

Оттам случайно минал беден брамин.

— Освободи ме от тази клетка, о благочестиви! — извикал тигърът.

— Не бих сторил това, приятелю — отговорил кротко браминът, — ти навярно ще ме изядеш, ако го направя.

— Съвсем не! — заредил клетви тигърът. — Напротив, ще ти бъда вечно благодарен и ще ти служа като роб!

И тъй като тигърът плакал, въздишал, ридал и се заклевал, сърцето на благочестивия брамин омекнало и накрая той се съгласил да отвори вратата на клетката. Тигърът изскочил навън, сграбчил бедния човек и извикал:

— Какъв си глупак! Какво ще ми попречи да те изям сега, след като бях затворен толкова дълго и съм просто ужасно гладен!

Напразно браминът се молил за живота си. Единственото, което могъл да постигне, било обещанието на тигъра да приеме присъдата на първите три същества, до които браминът се допита дали тигърът постъпва справедливо.

Браминът попитал първо едно свещено смокиново дърво какво мисли по въпроса, но дървото равнодушно отвърнало:

— Какво толкова се оплакваш? Нима аз не давам сянка и подслон на всеки, който мине, а те в замяна късат клонките ми да си хранят добитъка? Стига си хленчил — бъди мъж!

След това браминът с натежало сърце продължил по-нататък, докато видял една биволица, която въртяла колелото на кладенец, но и тук не му провървяло, защото тя отговорила:

— Ти си глупак да очакваш благодарност! Виж мен! Докато давах мляко, хранеха ме с памучно семе и кюспе, но когато млякото ми пресъхна, ме впрегнаха тук и ме хранят с отпадъци.

Браминът, още по-натъжен, помолил пътя да си каже мнението.

— Драги ми господине — казал пътят, — колко си наивен да очакваш нещо друго! Ето, аз съм полезен на всички, а пък всички, бедни и богати, големи и малки, ме тъпчат, като минават по мене, и получавам в замяна само пепелта от лулите им и люспите от житото им!

При тези думи браминът тръгнал назад съкрушен и по пътя срещнал един чакал, който извикал:

— Какво се е случило, господин брамин? Изглеждаш отчаян като риба на сухо!

Браминът му разказал всичко, което се било случило.

— Колко объркващо! — казал чакалът, когато разказът свършил. — Би ли ми го разказал отново, защото се получи голяма бъркотия?

Браминът повторил всичко отначало, но чакалът поклатил глава с объркан вид и пак не могъл да разбере.

— Това е много странно — казал той унило, — но сякаш всичко влиза през едното ми ухо и излиза през другото! Ще отида на мястото, където всичко това се е случило, и тогава може би ще мога да преценя.

Те се върнали при клетката, до която тигърът очаквал брамина, като точел зъби и нокти.

— Ти се забави много — изръмжал свирепият звяр, — но нека да започнем вечерята си.

— Вечерята ни — помислил си злочестият брамин и коленете му се разтреперили от страх, — какъв изключително деликатен начин да се каже това!

— Дай ми пет минути, господарю — замолил се той, — да обясня случая на този чакал, който малко бавно схваща.

Тигърът се съгласил и браминът започнал цялата история отначало, без да изпуска нито една подробност, като разтеглял разказа, колкото е възможно повече.

— Ох, горката ми глава, горката ми глава! — провикнал се чакалът, като кършел лапи. — Чакай да си изясня! Как започна всичко? Ти беше в клетката, а тигърът мина оттук…

— Пфу! — прекъснал го тигърът — Какъв си глупак! Аз бях в клетката.

— Разбира се! — извикал чакалът. — Ти беше в клетката… но… моля, господарю, a как попадна вътре?

— Как — то се знае, по обичайния начин!

— Ох, горко ми — главата ми започва да се върти отново! Моля те, не се гневи, господарю, но какъв е обичайният начин?

Тук тигърът загубил търпение и като скочил в клетката, извикал:

— Ей така! Сега разбираш ли как беше?

— Напълно! — засмял се чакалът, като ловко затворил вратата. — И ако ми позволиш да се изразя така, смятам нещата да си останат, каквито са!