There lived once in Baghdad a very wealthy man, who lost all his substance and became so poor, that he could only earn his living by excessive labour. One night, he lay down to sleep, dejected and sick at heart, and saw in a dream one who said to him,

“Your fortune is at Cairo; go there and seek it.”

So he set out for Cairo; but, when he arrived there, night overtook him and he lay down to sleep in a mosque. Presently, as fate would have it, a company of thieves entered the mosque and made their way thence into an adjoining house; but the people of the house, being aroused by the noise, awoke and cried out; whereupon the chief of the police came to their aid with his officers. The robbers made off; but the police entered the mosque and finding the man from Baghdad asleep there, laid hold of him and beat him with palm rods, till he was well-nigh dead. Then they cast him into prison, where he abode three days, after which the chief of the police sent for him and said to him,

“Whence are you?”

“From Baghdad,” answered he.

“And what brought you to Cairo?” asked the magistrate.

Quoth the Baghdadi,

“I saw in a dream one who said to me, ‘Your fortune is at Cairo; go thither to it.’ But when I came hither, the fortune that he promised me proved to be the beating I had of you.”

The chief of the police laughed, till he showed his jaw-teeth, and said,

“O man of little wit, thrice have I seen in a dream one who said to me, ‘There is in Baghdad a house of such a fashion and situated so-and-so; in the garden whereof is a fountain and thereunder a great sum of money buried. Go thither and take it.’ Yet I went not; but you, of your little wit, have journeyed from place to place, on the faith of a dream, which was but an illusion of sleep.”

Then he gave him money, saying,

“This is to help you back to your native land.”

Now the house he had described was the man’s own house in Baghdad; so the latter returned thither, and digging underneath the fountain in his garden, discovered a great treasure; and thus God gave him abundant fortune.

Живеел някога в Багдад един много богат човек, който изгубил цялото си състояние и така обеднял, че едва можел да припечелва прехраната си с непосилен труд. Една нощ той си легнал да спи, потиснат и обезсърчен, и видял насън един човек, който му казал:

— Твоят късмет е в Кайро, иди и го потърси!

И така, той тръгнал за Кайро, но когато пристигнал там, застигнала го нощта и легнал да спи в една джамия. По прищявка на съдбата, точно тогава шайка крадци влезли в джамията и оттам се промъкнали в съседната къща, но хората в къщата се събудили от шума и се развикали, а началникът на стражата с офицерите си им пристигнали на помощ. Крадците избягали, но стражите влезли в джамията, намерили там спящия човек от Багдад, хванали го и го били с палмови пръчки, докато бил почти полумъртъв от бой. После го хвърлили в затвора, където прекарал три дни, подир което началникът на стражата го извикал и го запитал:

— Откъде си?

— От Багдад — отговорил той.

— А какво те доведе в Кайро? — попитал началникът.

Багдадчанинът продумал:

— Яви ми се насън един човек и ми каза: „Твоят късмет е в Кайро, иди при него.“ Но когато дойдох тук се оказа, че късметът, дето той ми обеща, било боят, който получих от тебе.

Началникът на стражата се смял, докато му се показали кътниците, и казал:

— О, неразумни човече, аз три пъти видях насън едного, който ми рече: „В Багдад има една къща, която изглежда еди-как си и се намира еди-къде си, а в градината й има фонтан, под който са заровени много пари. Иди и ги вземи!“ Но аз не отидох, а ти с късия си ум си пътувал от място на място, заради някакъв сън, който е само илюзия при спането.

После му дал пари и казал:

— Това е, за да ти помогне да се върнеш в родината си.

А къщата, която той описал, била собствения дом на човека в Багдад. Той се върнал там и като покопал под фонтана в градината си, намерил голямо съкровище, и така Бог го направил много богат.