Once upon a time there was a merchant, and he traded “all the way to Bagdad,” as the saying is. He had twelve ships which sailed to foreign countries, and he had besides three pretty daughters.

Well, as time went on, luck turned against the merchant. His wife died; one by one he lost his ships; and every year he became poorer and poorer. At last he had lost all his property with the exception of one farm, and he went to live there with his daughters. As they had now no money to hire labourers, the merchant told the girls that they must set to and work on the farm in order that they might gain a living.

“We cannot do farm work,” replied the two eldest, tossing their heads. “We are not accustomed to it.”

But the youngest, whose name was Rosa, loved her father very dearly; and she at once prepared to do as he wished. So she set to with a will, and dug in the garden, and raked, and planted; and when the fruits and vegetables were grown, she rose early in the morning to gather them for her father to carry to market.

Time passed, and after many months tidings came to the merchant that three of his belated ships had come into port laden with costly goods, when he immediately prepared to go to the city. But before mounting his horse, he asked his daughters what each desired as a present.

The two eldest begged for fine silken gowns; but when he asked the youngest, she said,

“I want nothing, papa mine, now that I see you released from your poverty.”

And when her father pressed her, she said,

“Well, then, papa mine, bring me a rose, a beautiful, sweet-smelling damask rose.”

So the merchant set off for the port, and landed his goods. In twelve days’ time he had sold them all save the two silken gowns which he had kept for his daughters; but he had found no rose for the youngest.

As he was riding home to his farm, it began to rain so heavily that when they came to the open gateway of a house by the wayside, his horse trotted through it into the courtyard. There was no one about, so he put the horse in the stable, and went up to the house. The door stood wide open, so he walked in and sat himself down on a seat in the hall. At once he found by his side coffee and sweetmeats, and a long pipe filled with fragrant tobacco, without his seeing who had brought them.

Presently the rain ceased, and the merchant arose and went from chamber to chamber to seek the host and thank him for the shelter and entertainment. Finding no one, however, he was going forth to take his beast from the stable and continue his journey, when, as he crossed the courtyard, he caught sight of a bush of damask roses which had three blossoms on one stem.

No sooner, however, had he stretched out his hand and plucked them than there appeared at his feet a snake, who said,

“Ah, thankless man! After I have opened my doors to save you from the storm, can’t you see a rose or two without desiring and plucking them?”

“I sought through the chambers to find the host and say a ‘Thank you’ to him, but found him not,” the merchant replied.

“Listen to me,” then said the snake. “You have three daughters, and you must bring me the youngest. Think not to yourself that I am only a snake, and cannot come and find you if you don’t do my bidding.”

The poor man asked how many days’ grace he would give him; and he granted him forty days.

At last he got home to his house; his daughters gathered round him; and when the two eldest had got their gowns he gave the roses to the youngest, and then sat down weeping.

“What is the matter, papa mine, that you weep?” she asked, anxiously.

Then, as the merchant related his adventure, Rosa’s sisters began to reproach her, and point their fingers at her, saying,

“Wretched girl that you are! A gown was not good enough for you, but you must have a damask rose, forsooth, that the snake might come and destroy us!”

When her father had also told them of the forty days’ grace, Rosa went to her chamber and wrote down the date; and she did not seem at all troubled, though her sisters were continually reproaching her.

On the thirty-eighth day she went to her father and said,

“Papa mine, saddle now the horse so that we may go where I am invited.”

“Can I take you, my darling child, to the snake who will destroy you?” cried the unhappy man.

“The snake will not destroy me, if I do his bidding,” replied Rosa. “What ill will can he have against me? Arise, and let us be gone.”

She bade farewell to her sisters; she and her father set out on their journey, and on the fortieth day they arrived at the snake’s abode. The gate was open, as before, and when the merchant had stabled his horse he led his daughter into the house, and they sat themselves down.

Soon came coffee and sweets, as before, without anyone being seen; and in a little while the snake appeared and said to the merchant,

“So you have done my bidding and brought your daughter?”

“Yes, I have brought her, as I promised,” he replied; and when he had kissed and embraced his daughter, he mounted his horse and rode home again.

But in a few days he fell ill with grief and took to his bed. So the poor girl was left alone with the snake. And it became the snake’s custom, every day when she was taking her coffee after dinner, to climb into her lap and ask her,

“Will you take me for your husband?”

And she would reply,

“But I am afraid of you.”

And she was very sad and lonely because her father did not come to see her as he had promised. Well, one day, as she was sitting at the table, it suddenly opened before her and disclosed a mirror in which all the world was reflected; and, when she saw in it her father lying ill in bed, she began to weep and tear her hair.

The snake, who was in the garden, hearing her cries and her breast-beatings, hurried to her and asked,

“What ails you, my Rose?”

“See in the mirror,” she cried, “how my father lies nigh unto death!”

Then said the snake,

“Open the table drawer and you will find a ring. Put it on your finger, and tell me how many days you will be absent?”

“I will come back,” she replied, “as soon as my father recovers.”

“Well, I will give you thirty-one days’ leave. If you come one day later, you will find me dead on some mound in the garden.”

“Do yourself no harm,” said the girl. “When my leave has expired I will return to you.”

The snake ordered supper to be served, and when she had eaten, he said,

“Put the ring on your tongue, and you will find yourself at home in your chamber.”

Rosa lay down, put the ring on her tongue, and closed her eyes. Her father’s servants, passing the door of her chamber, heard her breathing, and ran to tell their young mistresses, who hastened in and found her asleep on her bed. The maiden awoke, and when she found that she was indeed at home again she praised God.

Her father was rejoiced to see his Rosa again, and asked her many questions about her life with the snake. When she told him what the snake had said to her every day at dinner time, and that she had replied, “But I am afraid of you,” he said to her,

“My daughter dear, the next time he asks you that question, you answer, ‘Yes, I will take you!’ and we shall see what will happen.”

And she promised to say this. Her sisters, however, tried to persuade her not to go back, so that the snake might die and they would be rid of him. But Rosa was indignant, and replied,

“How could I leave my beast to die, who have received such help from him?”

So she remained with her father, whose joy she was, for as many days as she had leave. Then, bidding him and her sisters farewell, she lay down on her bed, put the ring in her mouth, and went back to the snake.

When he saw her, he said,

“Ah, you have come back to me, my Rose!”

And after dinner, when coffee was served, and he lay in her lap as before and asked,

“Will you take me for your husband?” she replied,

“Yes, I will take you!”

When she had said these words the snake’s skin fell off him, and he became a handsome prince. And the table again opened and all the world was seen therein. Then Rosa asked him what manner of man he was, and how he had become a snake. And he told her how that he had fallen under the spell of an enchantress who had changed him into a snake, and had doomed him to retain that shape until he should find a maiden who would consent to marry him.

“But now,” he said, “I will return to my kingdom. Your father and sisters shall be conveyed thither, and then we will hold our wedding.”

So they were married, and the prince invited her father and sisters to live with them in the palace.

Имало едно време един търговец, който търгувал „чак до Багдад“, както се казва. Той имал дванайсет кораба, които плавали до чужди страни, а освен това имал и три красиви дъщери.

Но минало време и късметът изневерил на търговеца. Жена му починала, един по един загубил корабите си и всяка година ставал по-беден и по-беден. Най-сетне той загубил всичко, което имал, с изключение на една ферма, и отишъл да живее там с дъщерите си. Тъй като вече нямали пари да наемат ратаи, търговецът казал на момичетата, че те трябва да се захванат с работата във фермата, за да могат да изкарват прехраната си.

— Ние не можем да вършим земеделска работа — отговорили двете по-големи, като тръснали глави. — Не сме свикнали с нея.

Но най-малката, която се наричала Роза, обичала много баща си и тутакси се заела да изпълни волята му. Тя се заловила за работа с желание и прекопала градината, заравнила я и я засадила, а когато узрели плодовете и зеленчуците, ставала рано сутрин да ги бере, та баща й да ги носи на пазара.

Минало време и след много месеци търговецът получил известие, че три от закъснелите му кораби са пристигнали в пристанището, натоварени със скъпи стоки, и той веднага се приготвил да отиде в града. Но преди да се качи на коня си, попитал всяка от дъщерите си какъв подарък иска.

Двете по-големи поискали хубави копринени рокли, но когато попитал най-малката, тя казала:

— Не искам нищо, татко мой, достатъчно ми е, че не си вече беден.

А когато баща й настоял, тя казала:

— Е, тогава, татко мой, донеси ми една роза, една красива благоуханна дамаска роза.

Търговецът отишъл на пристанището и разтоварил стоките си. За дванайсет дни той продал всички стоки, освен две копринени рокли, които запазил за дъщерите си, но не намерил роза за най-малката.

Докато яздел обратно към своята ферма, започнало да вали толкова силно, че когато стигнал до отворената порта на една къща край пътя, конят му в тръс влязъл през нея в двора. Наоколо нямало никой, така че той завел коня в конюшнята и се приближил до къщата. Вратата стояла широко отворена и той влязъл и седнал върху един стол в дневната. Изведнъж открил до себе си кафе и сладкиши, и дълга лула, пълна с ароматен тютюн, без да види кой ги е донесъл.

Скоро дъждът спрял и търговецът станал и тръгнал от стая в стая да търси домакина, за да му благодари за подслона и угощението. Не намерил обаче никого и тръгнал да си вземе коня от конюшнята и да продължи пътя си. И тогава, докато прекосявал двора, той зърнал един храст с дамаски рози, който имал три цвята на едно стъбло.

Но едва бил протегнал ръка и ги откъснал, в краката му се появила една змия, която казала:

— О, неблагодарни човече! След като отворих вратите си, за да те спася от бурята, не можеш ли да видиш една-две рози, без да пожелаеш да ги откъснеш?

— Потърсих из стаите, за да открия домакина и да му кажа „Благодаря“, но не го намерих — отговорил търговецът.

— Слушай — казала тогава змията. — Ти имаш три дъщери и трябва да ми доведеш най-малката. Не си мисли, че аз съм само една змия, и не мога да дойда да те намеря, ако не изпълниш желанието ми.

Горкият човек попитал колко дни отсрочка ще му даде и змията му дала четирийсет дни.

Най-сетне той се прибрал у дома си, дъщерите му се събрали около него и когато двете най-големи получили своите рокли, дал розите на най-малката, а след това седнал и заплакал.

— Какво се е случило, татко мой, че плачеш? — попитала тя разтревожено.

Когато търговецът разказал приключението си, сестрите на Роза започнали да я упрекват и сочат с пръст, като казвали:

— Проклетница такава! Една рокля не беше достатъчно добра за теб, а трябваше да имаш дамаска роза, видиш ли, та змията да дойде да ни унищожи!

Когато бащата им казал също за четирийсетдневната отсрочка, Роза отишла в стаята си, записала си датата и не изглеждала ни най-малко разтревожена, въпреки че сестрите й постоянно я укорявали.

На трийсет и осмия ден тя отишла при баща си и казала:

— Татко мой, оседлай сега коня, за да отидем там, където съм поканена.

— Как да те заведа, мое скъпо дете, при змията, която ще те унищожи? — извикал нещастният човек.

— Змията няма да ме унищожи, ако върша каквото ми каже — отговорила Роза. — Какви лоши чувства би могла да има тя към мен? Стани и нека да отидем.

Тя се сбогувала със сестрите си и тръгнали с баща й на път, и на четирийсетия ден пристигнали в жилището на змията. Портата била отворена, както преди, и след като търговецът оставил в конюшнята коня си, завел дъщеря си в къщата и те седнали.

Скоро пристигнали кафето и сладкишите, както преди без никой да се покаже, и след малко змията се появила и казала на търговеца:

— Значи ти изпълни нареждането ми и доведе дъщеря си?

— Да, доведох я, както обещах — отговорил той и след като целунал и прегърнал дъщеря си, се качил на коня и отново потеглил към дома си.

Но след няколко дни той се разболял от мъка и легнал на легло. Така бедното момиче останало само със змията. И станало обичай на змията всеки ден, когато момичето пиело кафето си след вечеря, да се изкачи в скута му и да го пита:

— Ще ме вземеш ли за съпруг?

А то отговаряло:

— Но аз се страхувам от теб.

То било много тъжно и самотно, защото баща му не идвал да го види, както бил обещал. Един ден, докато седяло до масата, тя изведнъж се отворила пред него и се показало едно огледало, в което се отразявал целият свят, и когато видяло баща си да лежи болен в леглото, момичето започнало да плаче и да си скубе косите.

Змията, която била в градината, като чула виковете му и как се бие в гърдите, побързала да отиде при него и го попитала:

— Какво те тревожи, Розо моя?

— Виж в огледалото — извикало то — как баща ми лежи и смъртта му е близо!

Тогава змията казала:

— Отвори чекмеджето на масата и ще намериш един пръстен. Сложи го на пръста си и ми кажи колко дни ще отсъстваш?

— Ще се върна — отговорило то — веднага щом баща ми оздравее.

— Добре, давам ти трийсет и един дни. Ако дойдеш един ден по-късно, ще ме намериш мъртва на някоя могилка в градината.

— Не си причинявай нищо лошо — казало момичето. — Когато изтече времето, ще се върна при теб.

Змията поръчала да сервират вечеря и когато то се нахранило, казала:

— Постави пръстена на езика си и ще се намериш у дома в твоята стая.

Роза легнала, сложила пръстена на езика си и затворила очи. Слугите на баща й, минавайки пред вратата на стаята й, чули дишането й, и се завтекли да кажат на своите млади господарки, които дотичали и я намерили заспала на леглото. Девойката се събудила и като видяла, че наистина е отново у дома си, благодарила на Бога.

Баща й се зарадвал, че вижда своята Роза отново, и й задал много въпроси за живота й със змията. Когато тя му казала какво я е питала змията всеки ден по време на вечеря и как тя отговаряла: „Но аз се страхувам от теб!“, той й казал:

— Мила дъще, следващия път, когато ти зададе този въпрос, ти отговори: „Да, ще те взема!“ и ще видим какво ще се случи.

И тя обещала да каже това. Сестрите й обаче се опитали да я убедят да не се връща и така змията можела да умре и те да се отърват от нея. Но Роза била възмутена и отговорила:

— Как бих могла да оставя моето чудовище да умре, след като получих такава помощ от него?

Затова тя, която била радостта на баща си, останала при него само толкова дни, колкото й били определени. След това се сбогувала с него и сестрите си, легнала на леглото, сложила пръстена в устата си и се върнала при змията.

Когато я видяла, змията казала:

— Ах, ти се върна при мен, Pозо моя!

А след вечеря, когато се сервирало кафето и змията лежала в скута й, както преди, и попитала:

— Ще ме вземеш ли за съпруг? — тя отговорила:

— Да, ще те взема!

Като изрекла тези думи, кожата на змията се свлякла и тя се превърнала в красив принц. А масата отново се отворила и целият свят можел да се види в нея. Тогава Роза го попитала що за човек е той и как се е превърнал в змия. Той й разказал, че е попаднал под магията на една вълшебница, която го превърнала в змия, и го обрекла да остане в този вид, докато не намери девойка, която се съгласи да се омъжи за него.

— Но сега — казал той — аз ще се върна в царството си. Баща ти и сестрите ти ще бъдат пренесени там и тогава ще отпразнуваме нашата сватба.

И така, те се оженили и принцът поканил баща й и сестрите й да живеят с тях в двореца.