Once a fox met a tiger. He bared his teeth, stretched out his claws, and was about to devour him. But the fox spoke and said,

“My dear sir, you must not think that you are the only king of beasts. Your courage does not compare with my own. Let us walk together, and do you keep behind me. And if men catch sight of me and do not fear me, then you may devour me.”

The tiger was willing, and so the fox led him along a broad highway. But the travellers, when they saw the tiger in the distance, were all frightened and ran away.

Then the fox said,

“How about it? I went in advance, and the men saw me and had not as yet seen you.”

And thereupon the tiger drew in his tail and ran away himself.

The tiger had remarked quite well that the men were afraid of the fox, but he had not noticed that the fox had borrowed the terror he inspired from him.

Веднъж лисицата срещнала тигъра. Той оголил зъби, извадил нокти и се приготвил да я излапа. Но лисицата го заговорила и му казала:

— Скъпи ми господине, не мисли, че си единственият цар на животните. Твоето юначество не може да се сравнява с моето. Нека повървим заедно, ти върви зад мен. И ако хората ме видят и не се изплашат от мен, тогава можеш да ме изядеш.

Тигърът се съгласил и лисицата го повела по един широк път. Но пътниците, като виждали тигъра в далечината, уплашени се разбягвали.

Тогава лисицата рекла:

— Какво ще кажеш за това? Аз вървях отпред и хората ме видяха, преди още да са видели теб.

Тогава тигърът подвил опашка и също избягал.

Тигърът много добре забелязал, че хората се страхуват от лисицата, но не забелязал, че лисицата използвала ужаса, който самият той предизвиквал.