There was once a poor widow with an only son, and whose brother in law was a steward. One day she said to her child,

“Go to your uncle and ask him to give you something to keep you from starving.”

The boy went to the farm and asked his uncle to help him a little.

“We are dying of hunger, uncle. My mother earns a little by weaving, and I am too small to find anything. Be charitable to us, for we are your relatives.”

The steward answered,

“Why not? You should have come sooner, and I would have helped you the sooner. But now I will give you something to support you always, without need of anything more. I will give you this little ass that lays money. You have only to put a cloth under him, and he will fill it for you with handsome coins. But take care! Don’t tell it, and don’t leave this animal with anyone.”

The youth departed in joy, and after he had travelled a long way, he stopped at an inn to sleep, for his house was distant. He said to the landlord,

“Give me a lodging, but look! my ass spends the night with me.”

“What!” said the landlord. “What are you thinking about! It cannot be.”

The youth replied,

“Yes it can be, because my ass does not leave my side.”

They disputed a while, but the landlord finally consented. But he had some suspicions; and when the boy and his beast were shut in the room, he looked through the keyhole, and saw that wonder of an ass that laid money in abundance.

“Bless me!” cried the host. “I should be a fool, indeed, if I let this piece of good fortune escape my hands!”

He at once looked for another ass of the same colour and size, and while the lad was asleep, exchanged them. In the morning the boy paid his bill and departed, but on the way, the ass no longer laid any money. The stupefied boy did not know what to think at first, but afterwards, examining it more closely, it appeared to him that the ass was not his, and straightway he returned to the innkeeper, to complain of his deception. The landlord cried out,

“I wonder at your saying such a thing! We are all honest people here, and don’t steal anything from anybody. Go away, blockhead, or you will find something to remember a while.”

The boy, weeping, had to depart with his ass, and he went back to his uncle’s farm, and told him what had happened. The uncle said,

“If you had not stopped at the innkeeper’s, you could not have met with this misfortune. However, I have another present to help you and you mother. But take care! Do not mention it to anyone, and take good care of it. Here it is. I give you a tablecloth, and whenever you say, ‘Tablecloth, make ready,’ after having spread it out, you will see a fine repast at your pleasure.”

The youth took the tablecloth in delight, thanked his uncle, and departed. But like the fool he was, he stopped again at the same inn. He said to the landlord, “Give me a room, and you need not prepare anything to eat. I have all I want with me.”

The crafty innkeeper suspected that there was something beneath this, and when the lad was in his room, he looked through the keyhole, and saw the tablecloth preparing the supper. The host exclaimed,

“What good luck for my inn! I will not let it escape me.”

He quickly looked for another tablecloth like this one, with the same embroidery and fringe, and while the boy was sleeping, he exchanged it for the magic one, so that in the morning the lad did not perceive the knavery. Not until he had reached a forest where he was hungry, did he want to make use of the tablecloth. But it was in vain that he spread it out and cried,

“Tablecloth, make ready.”

The tablecloth was not the same one, and made nothing ready for him. In despair the boy went back to the innkeeper to complain, and the landlord would have thrashed him if he had not run away, and he ran until he reached his uncle’s. His uncle, when he saw him in such a plight, said,

“Oh! What is the matter?”

“Uncle!” said the boy, “the same innkeeper has changed the tablecloth, too, for me.”

The uncle was on the point of giving the dunce a good thrashing; but afterwards, seeing that it was a child, he calmed his anger, and said,

“I understand. But I will give you a remedy by which you can get back everything from that thief of a landlord. Here it is! It is a stick. Hide it under your bolster, and if anyone comes to rob you of it, say to it, in a low voice, “‘Beat, beat!’ and it will continue to do so until you say to it, ‘Stop.’”

Imagine how joyfully the boy took the stick! It was a handsome polished stick, with a gold handle, and delighted one only to see it. So the boy thanked his uncle for his kindness, and after he had journeyed a while, he came to the same inn. He said,

“Landlord, I wish to lodge here tonight.”

The landlord at once drew his conclusions about the stick, which the boy carried openly in his hands, and at night when the lad appeared to be sound asleep, but really was on the watch, the landlord felt softly under the bolster and drew out the stick. The boy, although it was dark, perceived the theft, and said in a low voice,

“Beat, beat, beat!”

Suddenly blows were rained down without mercy; everything broken to pieces, the chest of drawers, the looking glass, all the chairs, the glass in the windows; and the landlord, and those that came at the noise, beaten nearly to death. The landlord screamed to split his throat,

“Save me, boy, I am dead!”

The boy answered,

“What! I will not deliver you, if you do not give me back my property — the ass that lays gold and the tablecloth that prepares dinner.”

And if the landlord did not want to die of the blows, he had to consent to the boy’s wishes. When he had his things back, the boy went home to his mother and told her what had happened to him, and then said,

“Now we do not need anything more. I have an ass that lays money, a tablecloth that prepares food at my will, and a stick to defend me from whoever annoys me.”

Имало едно време една бедна вдовица с един-единствен син и деверът на тази жена бил управител на имение. Един ден тя казала на детето си:

— Иди при чичо си и го помоли да ти даде нещо, за да не умреш от глад.

Момчето отишло до имението и помолило чичо си за малко помощ.

— Ние умираме от глад, чичо. Майка ми печели малко от тъкане, а аз съм твърде малък, за да намеря някаква работа. Бъди великодушен към нас, нали сме ти роднини.

Управителят отговорил:

— Защо не? Трябваше да дойдеш по-рано и аз щях да ви помогна по-скоро. Но сега ще ти дам нещо, което винаги ще ви изхранва, и няма да имате нужда от нищо друго. Ще ти дам това магаренце, което снася пари. Трябва само да сложиш кърпа под него и то ще ти я напълни с купчина пари. Но внимавай! Не казвай никому за това и не оставяй животното при никого.

Младежът си тръгнал зарадван и след като изминал дълъг път, се спрял в една странноприемница да пренощува, защото домът му бил далече. Той казал на ханджията:

— Дай ми една стая, но слушай! Магарето ми ще прекара нощта при мен.

— Какво! — казал ханджията. — Какво си въобразяваш! Това не може да стане.

Младежът отговорил:

— Може, може, защото магарето ми никога не се отделя от мен.

Те спорили известно време, но ханджията накрая се съгласил. Ала у него се породили подозрения и когато момчето и животното му се затворили в стаята, той погледнал през ключалката и видял как това чудно магаре снася купища пари.

— Я гледай! — извикал домакинът. — Аз наистина трябва да съм глупак, ако оставя такъв късмет да ми се изплъзне от ръцете!

Той веднага потърсил друго магаре със същия цвят и големина и докато момчето спяло, разменил магаретата. На сутринта момчето платило сметката и си тръгнало, но по пътя магарето вече не снасяло никакви пари. Изуменото момче не знаело какво да мисли в началото, но след като го разгледало по-отблизо, му се сторило, че магарето не е неговото, и веднага се върнало при съдържателя на странноприемницата, за да се оплаче от измамата му. Ханджията извикал:

— Чудя се как можеш да говориш такова нещо! Ние тук всички сме честни хора и не крадем нищо от никого. Върви си, глупако, или ще ти се случи нещо, което няма да забравиш скоро.

Момчето се принудило да си тръгне разплакано с магарето, върнало се в имението на чичо си и му казало какво се е случило. Чичото казал:

— Ако не беше спрял при ханджията, можеше да ти се размине това нещастие. Ала аз имам друг подарък, който ще помогне на теб и майка ти. Но внимавай! Не го споменавай пред никого и се грижи добре за него. Ето. Давам ти една покривка за маса — щом я постелеш и кажеш „Покривко, приготви!“, ще имате хубаво ядене всеки път, когато си пожелаете.

Младежът взел зарадван покривката, благодарил на чичо си и си тръгнал. Но отново постъпил като глупак и пак отседнал в същия хан. На ханджията казал:

— Дай ми една стая и не е нужно да ми приготвяш нищо за ядене. Имам си всичко, каквото поискам.

Хитрият ханджия заподозрял, че тук се крие нещо, и когато момчето се прибрало в стаята си, погледнал през ключалката и видял как покривката приготвила вечерята. Домакинът възкликнал:

— Какъв късмет за моя хан! Няма да позволя да ми се изплъзне.

Той бързо потърсил друга покривка като тази, със същата бродерия и ресни, и докато момчето спяло, я сменил с вълшебната покривка, така че на сутринта момчето не усетило измамата.

Едва когато стигнало до гората, то усетило глад и поискало да използва покривката. Но напразно я постилало и викало:

— Покривко, приготви!

Покривката не била същата и не приготвила нищо за него. Отчаяно момчето се върнало при ханджията да се оплаква и стопанинът щял да го набие, ако не било избягало, и бягало, докато стигнало при чичо си. Чичо му, като го видял така окаяно, казал:

— О! Какво се е случило?

— Чичо! — казало момчето, — същият ханджия ми смени и покривката.

На чичото много му се искало да тегли един хубав бой на глупака, но като си спомнил, че той е още дете, успокоил гнева си и казал:

— Ясно. Но аз ще ти дам нещо, чрез което ще можеш да си вземеш обратно всичко от този крадлив ханджия. Ето ти тази пръчка. Скрий я под възглавницата си и ако някой дойде да ти я краде, кажи й тихо: „Бий, бий!“ и тя ще продължава, докато не й кажеш „Спри“.

Можете да си представите с каква радост момчето взело пръчката! Тя била красиво полирана, със златна дръжка и радвала окото само като я погледне човек. Момчето благодарило на чичо си за добрината му и след като пътувало известно време, стигнало до същия хан. То рекло:

— Стопанино, бих искал да пренощувам тук тази вечер.

Ханджията веднага хвърлил око на пръчката, която момчето носело в ръце без да я крие. През нощта, когато младежът изглеждал дълбоко заспал, но всъщност бил нащрек, хазяинът опипал предпазливо под възглавницата и извадил пръчката. Въпреки че било тъмно, момчето усетило кражбата и казало с тих глас:

— Бий, бий, бий!

Изведнъж започнали да се сипят безмилостни удари и всичко било изпотрошено на парчета — скринът, огледалото, всички столове, стъклата на прозорците, а ханджията и тези, които се притекли при данданията, били пребити почти до смърт. Ханджията си съдрал гърлото да крещи:

— Спаси ме, момче, ще умра!

Момчето отговорило:

— Как! Няма да те избавя, докато не ми върнеш моите неща — магарето, което снася злато и покривката, която приготвя вечеря.

И ако не искал да умре от ударите, ханджията трябвало да се съгласи с условията на момчето. След като си възвърнало нещата, момчето си отишло у дома при майка си и й разказало какво се е случило с него, а след това рекло:

— Сега ние не се нуждаем от нищо повече. Имам магаре, което снася пари, покривка, която приготвя храна, когато си поискам, и пръчка, която ще ме защити от всеки натрапник.