Ивайло Балабанов е роден на 28.08.1945 г. в с. Хухла, Ивайловградско. Завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по изграждането на Кремиковци, язовир „Ивайловград“, „Пътни строежи“ и др. Известно време работи като програмен ръководител на радиовъзел – Ивайловград. Дълги години живее в Хасково, след което се установява в Свиленград. Печатал е свои творби в почти всички големи столични литературни издания, както и във вестници, списания и алманаси в цялата страна. През 1976 г. участва с цикъл стихове в съавторски сборник на Военното издателство – „Когато ставахме мъже“. Автор на книгите: „Да се загледаш в звезда“ (1979), „Окова за щурец“ (1984), „Парола „Любов“ (1988), „Религия“ (1990), „Тракийски реквием“ (1997), „Избрано“ (1998); „Песни за старо вино“ (2003, поетичен сборник в два тома). Носител на награда от „Южна пролет“ (1980), награда на Съюза на българските писатели (1987), национална награда „Изворът на Белоногата“ (2001), книга на годината – 2004 г. за „Песни за старо вино“, литературна награда за цялостно творчество „Александър Паскалев“ (2005), награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров (2006), орден на Националния съюз на Капитан Петко Войвода и др. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Член на СБП. Биобиблиография за поета: „Ивайло Балабанов – поетът и човекът“ (съставителство Марушка Петрунова, Хасково, 2007). Лауреат на Националната награда „Пеньо Пенев“ за 2008 г. Умира в родното си село на 20 юли 2021 г.

Разкази

В превод на руски език — Татьяна Рындина

Проповед в защита на птиците   [bg-ru]