Иван Русев Вакрилов е роден на 7.09.1953 г. в София. Завършил e специалността Зооинженерство в Тракийски Университет — Стара Загора през 1981 г. Има издадена електронна стихосбирка — „Скитник” през 2010 г. и сборник разкази „Кутра — истории от накрай света” — 2011 г. Един от десетте автора в сборника „Единадесет свята”. Един от 22-матa от най-популярните български автори на художествена проза в сборника „Бдения 2", излязъл в Русия през Май 2014 г на руски език, в превод на Татьяна Рындина. Понастоящем живее и работи в Кембридж, Великобритания.

„Мина седмица и линейката отново спря пред дюкяна на Риголето. Този път Маргарита държеше пред гърдите си малък вързоп — очевидно всичко бе минало добре и сега тя и бебето се прибираха. Къде се прибираха — у дома ли? Дом, който бе събрал самотния ад на недъгавия и бепризорния ад на изоставената бременна жена? Тогава ми се струваше, че много мъка се е събрала в тая къща, че темелите няма да издържат и всичко ще се срути. Мислех си, че като събереш две болки, две мъки на едно място, ще се получи по-голяма мъка. Убеден бях в това. Докато, една вечер, не чух радиолата. А след малко — и красивият глас на гърбавия обущар. Пееше, Риголето отново пееше! А в паузите, между две песни, се чуваше смях — весел женски смях.”