Афанасий Афанасьевич Фет (5 декември 1820 г., Новоселки, Орловска област, Русия — 3 декември 1892 г., Москва, Русия) е руски поет, смятан за предшественик на руския символизъм.

Поезията на Афанасий Фет е проникната от стремежа да се избяга от повседневната действителност в светлото царство на мечтите. Основните му мотиви са любовта и природата. Музикалността на стиховете му е подтикнала мнозина руски композитори да напишат по тях песни.

През 1863 г. излизат събраните стихотворения на Афанасий Фет в два тома. Като преводач Фет се отличава с пресътворяването на творби от:

• Йохан Волфганг Гьоте — "Фауст" (двете части: 1882-1883)
• Фридрих Шилер
• Хайнрих Хайне
• Едуард Мьорике

и на цяла поредица латински поети:

• Хораций, разни творби (1883)
• Ювенал, сатири (1885)
• Катул, стихотворения (1886)
• Тибул, елегии (1886)
• Овидий, "Метаморфози" (1887)
• Вергилий, "Енеида" (1888)
• Проперций, елегии (1888)
• Персий, сатири (1889)
• Марциал, епиграми (1891)

В късните си години Фет пише литературни спомени и превежда силно повлиялата му философска творба на Артур Шопенхауер "Светът като Воля и Представа" (1880).

[от Уикипедия, свободната енциклопедия]