Анатол Франс (16 април 1844 г., Париж — 12 октомври 1924 г., Тур, Франция) е псевдоним на френския поет, журналист, писател и литературен критик Жак Анатол Франсоа Тибо. Бил е член на Френската Академия (1896 г.) и лауреат на Нобелова награда за литература (1921 г.). Бил е също член на Френското Географско дружество. Известен е със сатиричната си антиутопия „Островът на пингвините“ (1908 г.). Критиката присъства в повечето му творби, пронизани едновременно от ирония и снизходителност към човешките слабости, с характерния му съзерцателен философски подход да показва обществените недъзи без да съди и морализаторства и художественото разбиране на красотата във всички проявления на живота.


Стихове

В превод от френски език - Тодор Червенков

Смъртта на едно водно конче   [fr-bg] 

Стихотворението „Смъртта на едно водно конче“ е четвърто в първата стихосбирка на Анатол Франс „Златни стихотворения“ (1873 г). По-голямата част от стихотворенията в нея са посветени на природата. Описанията на природни пейзажи, характерни за творчеството на Льоконт дьо Лил, водач на кръга на парнасците, в който влиза младият поет, са многобройни. Зад тези привидно самоцелни описания се крият философски идеи, както в "Елените", стихотворение, което предава впечатленията на Анатол Франс от обсадата на Париж от прусаците през 1870-1871 г. — двете армии са представени в образите на биещите се елени. „Смъртта на едно водно конче“ датира от преди началото на войната и не бива да се свръзва с нея. Стихотворението приписва на главния си герой познание за смъртта, което му е чуждо. Описаната случка напомня силно за стихотворението „Пеперудите“ на Жерар Нервал (публикувано през 1830 г.), в което момиченце умъртвява пеперуда, за да се наслаждава на красотата ѝ.

[от преводача]