Александър Пушкин (Александр Сергеевич Пушкин, 6 юни 1799 – 10 февруари 1837) е руски поет, драматург и прозаик, считан за най-великия руски поет и създател на съвременния руски литературен език. Той пръв използва простонароден език в поемите и пиесите си, а също създава нов стил в разказите — драма, примесена с любовна история и малко сатира, който се следва от по-късните руски писатели. Умира на дуел на 37 годишна възраст.

По-известни поеми на Пушкин: «Руслан и Людмила» (1820), «Кавказский пленник» (1820–21), «Гавриилиада» (1821), «Братья разбойники» (1821–22), «Бахчисарайский фонтан» (1823), «Цыганы» (1824), «Евгений Онегин» (1825–32). Приказки в стихове: «Сказка о попе и о работнике его Балде» (1830), «Сказка о медведихе» (1830), «Сказка о царе Салтане» (1831), «Сказка о рыбаке и рыбке» (1833), «Сказка о мертвой царевне» (1833), «Сказка о золотом петушке» (1834). Проза: «Арап Петра Великого» (1828), «Повести покойного Ивана Петровича Белкина» (1831), «Пиковая дама» (1834), «Капитанская дочка» (1836). Драми: «Борис Годунов» (1825), «Маленькие трагедии» (1830), «Каменный гость» (1830), «Моцарт и Сальери» (1830), «Пир во время чумы» (1830).

Стихове