Хенри Уодсуорт Лонгфелоу (Henry Wadsworth Longfellow) е американски поет и преводач. Най-известните му творби са „Ездата на Пол Ревир“, „Песента на Хайяуата“ и „Еванджелин“. Той също е първият американец, който превежда „Божествена комедия“ на Данте Алигиери и е един от петте члена на групата позната като „Домашните поети“.

След като прекарва известно време в Европа, той става преподавател в Bowdoin College, а след това в Харвард. Първата му голяма стихосбирка е „Гласовете на нощта“ (1839), както и „Балади и други поеми“ (1841). Лонгфелоу се отказва от преподавателската работа през 1854, за да се посвети изцяло на писателска дейност и преводачество.

Лонгфелоу пише предимно лирични поеми, известни със своята музикалност и често представящи митологически истории или легенди. Той става най-известният американски поет на своето време и има успех и в чужбина. Въпреки това многократно го критикуват, че имитира европейските стилове (например, намират общи черти между „Песента на Хайяуата“ и карелския епос „Калевала“). Едгар По дори го обвинява в плагиатство. Независимо от всичко, поетът си остава любим на много поколения читатели, особено с поемата „Песента на Хайяуата“, изградена върху устния епос на коренното население от алгонкинската езикова група (Оджибуе или Чипеуа).

[от Уикипедия, свободната енциклопедия]