Шарл Мари Рене Льоконт дьо Лил (22 октомври 1818 г. — 17 юли 1894 г.), подписвал творбите си просто Льоконт дьо Лил, е френски поет, един от главните представители на парнаското течение. Творчеството му е основано на принципа, че творецът не бива да взема отношение по злободневни въпроси и не бива да изразява собствените си чувства. В това отношение Льоконт дьо Лил е убеден противник на Виктор Юго, чието кресло във Френската академия той заема след смъртта на автора на „Клетниците“ през 1885 г.

Льоконт дьо Лил е роден на днешния остров Реюнион, в Индийския океан, където прекарва детството и една част от юношеството си. Дивата природа, наред с античните сюжети, са основни теми в творчеството му. Остатъка от живота си прекарва в Париж. Силно разочарован от резултатите от революцията през 1848 г. и от съдбата на Парижката комуна през 1871 г., Льоконт дьо Лил загърбва напълно социалните борби. Придобива литературна известност с публикуването на „Антични стихотворения“ през 1852 г., след които излизат „Варварски стихотворения“ (1862) и „Трагични стихотворения“ (1884). Известен е с преводите си на множество древногръцки автори и на Хораций, „най-гръцкият измежду латинските поети“.

През 1885 г. му е присъдена пожизнената титла „Принц на поетите“, която ще бъде наследена от Пол Верлен. Льоконт дьо Лил е избран за член на Френската академия на 11-ти февруари 1886 г.

Характерни за поезията на Льоконт дьо Лил са съвършенството на стихотворната форма, строгостта на стила, непоклатимата трагичност на сюжетите. Тя представя човека в пълната му нищожност пред стихиите на природата.


Стихове

В превод от френски език — Тодор Червенков

La Panthère noire — Черната пантера   [fr-bg] 
Le colibri — Колибрито   [fr-bg]  
Les Elfes — Елфите   [fr-bg]