| |
Оплита ме в приказки — ласо невидимо мята…
Говори лазурно: гласът му е опиум, думите — чанове.
И тъкмо на влизане, сладко нагазила в лятото,
сепва ме ризата: горното копче — все закопчано.
Горното копче, му казвам, ме задушава —
не е тъй студено при мен, свали катинара!
Сигурно идваш от някаква зимна държава —
там отколе си мрат не от любов, а от старост…
Той се усмихва. В очите му пара се стеле,
капка сол край ухото пълзи… Ала нищо не казва.
Зад горното копче две думи в крачка са спрели —
навярно изгубени сред маскарада в пазвата.
Как ще ме любиш, го питам, така закопчано?
Гол съм, натъртва… Колкото швед по чорапи —
ако понеча, и му пробивам гръкляна —
горното копче със зъби до кръв ще отхапя!
Но го помилвах — на Майка Тереза приличам…
Чак на сбогуване копчето ще разкопчея.
Голям си, любими, достатъчно — да ме обичаш,
но още си малък, за жалост — да те живея.
|
|
|
|
|
He implicates me in his talk — casting an invisible lasso…
He speaks serenely: his voice is opium, his words — ram bells.
And just upon entering, sweetly wading into the summer,
the shirt gives me a start: the top button is always done up.
The top button, I tell him, it stifles me —
it is not so cold at my place, remove the padlock!
You must be coming from some wintry country —
since olden times there they die of old age not of love…
He smiles. Steam is drifting in his eyes,
a drop of salt is creeping near his ear… Yet he says nothing.
Behind the top button two words have stopped in motion —
perhaps lost in the masquerade in the bosom.
How are you going to make love to me, so buttoned up?
I am naked, he stresses the word… As much as a Swede in his socks —
if I should start for it, I’ll pierce his throat —
I’ll bite off the top button with blood running!
Yet I caressed him – I am just like Mother Theresa…
Only as we take our leave I will undo the button.
You have grown up, my love, enough to love me,
yet you are too small, so sad it is, for me to live you.
|
|
![]() |
|
