| |
Гола съм в роклята. Мека е.
Разцъфнала — на цветчета.
Разлиствай я, но полека —
лехите й не са четени.
Писмото й нечетливо е,
ако разбъркаш диплите.
Бавно кълни красивото…
Роклята пее — кипна ли?
Отпивай я, но полека —
до цъфтеж устните пали.
Бавно се стига в далекото —
роклята там е бяла.
Гола съм в нея. Невидима —
лъх от прозрачни поляни…
Очите тук залитат —
те не четат
сияния.
|
|
|
|
I’m naked in my dress. It’s soft.
Bursting in flower — in little flowers.
Turn over its leaves, but gently —
its flower-beds were never read.
Its characters become illegible,
should you mix up the folds.
The beautiful is sprouting slowly…
The dress is singing — has it boiled up?
Take a sip, be gentle —
set on fire the flowering lips.
It takes time to reach the far end —
the dress there is white.
I am naked in it. Invisible —
a whiff of transparent meadows…
And here the eyes are faltering —
they cannot read
radiance.
|
|
|
|
