| |
Подарява й кученце — доверчива муцунка с патешки пух покрай нея.
“И много да го обичаш!” — заръчва…
На него му смига — то си знае. Макар че е бебе.
Милва го, а в носа й се сбират сълзи — няма ли кой да я подари със заръката „Много да я обичаш!”
Палето я близва по бузата.
Пък на човеците трябва да им се обясняват, мъниче,
дълго да им се обясняват
очевидни неща като: всички сме патешки пух с доверчива муцунка в средата.
|
|
|
|
Él, regala a ella un perrito de ojos confiados, rodeado de plumón de pata.
“Que lo ames mucho”, le encarga
y le guiña al perrito. Aunque sea bebé
lo acaricia. La nariz se llena de lágrimas. Triste, no se encontró a ninguno que le dijera: ¡Qué la ames mucho a ella!
El cachorro le acaricia con su lengua la mejilla…
Es a la gente a quien debemos explicar
largamente,
de las cosas evidentes como el que nosotros somos un plumón de pata de una jeta confiada en la mitad.
|
|
|
|
