| |
Възразявам все да съм злодей,
да съдират кожата ми сива!
Плачеш ли? О, моля те, недей!
Свикнал съм до смърт да ме пребиват.
Свикнал съм да бъда все беглец -
нямам даже сламена постеля.
И ме гони не един ловец,
в лошото сърце да ме застреля.
Но не съм жесток и подивял,
не убивам с кървава захапка.
Вярваш ли ми, че не съм изял
ни едно дете с червена шапка?
Аз съм само вълчият Гаврош,
дето в пущинаците се свива.
Просто някой трябва да е лош.
Просто някой трябва да убива…
И не искам пак да бъда крив —
нека съм поне веднъж добрия!
Приказка, в която съм щастлив…
Ако още няма, измисли я!…
|
|
|
|
Не согласен с тем, что я злодей
И удел мой — шкуру потерять.
Плачешь ты? Не надо, слёз не лей,
Я привык от смерти ускользать.
Я привык к тому, что я беглец,
Даже без соломенной постели,
А любой охотник — удалец
Первым делом в волчье сердце целит.
Нет за мной жестоких, диких дел.
Я не изверг, рвущий всех на тряпки.
Веришь ли, ни разу не съел
Ни одной девчонки в красной шапке!
Только стал Гаврошем я лесным,
Где-то в чаще вынужден я спать.
Просто кто-то должен быть плохим,
Ведь кого-то нужно убивать…
Не хочу всю жизнь вот так прожить,
Ведь возможно, многих я добрей.
Сказку, где смогу счастливым быть,
Я прошу, придумай поскорей!
|
|
|
|
