Пейо Крачолов Яворов (1 януари 1878 г., Чирпан — 29 октомври 1914 г., София) е български поет-символист, смятан за един от най-големите поетични таланти на България на 20 век.

Той е един от видните членове на кръга „Мисъл“, сътрудник и редактор на сп. „Мисъл“ заедно с д-р Кръстев, П. П. Славейков и П. Ю. Тодоров. Дълъг период от живота и творчеството му са тясно свързани с освободителното движение в Македония. Бил е телеграфо-пощенец в различни селища, редактор, библиотекар и драматург на Народния театър в София. Bъв връзка с литературните си интереси пътува в чужбина — Нанси, Женева, Виена и Париж.

Публикувал е стихосбирките „Стихотворения“ (1901 и 1904), „Безсъници“ (1907), и антологичната „Подир сенките на облаците“ (1910 и 1914), мемоарно-биографичните книги „Гоце Делчев“ (1904) и „Хайдушки копнения“ (1909), пиесите „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).

Поетът завършва живота си със самоубийство след редица житейски сътресения, най-голямото от които самоубийството на съпругата му Лора и последвалите подозрения към него, загубата на зрението му и отчуждението на приятелите му.

На негово име е наречен връх на о-в Ливингстън в Антарктика.