If you do not quarrel you are safe—if you have no debts you will be rich.

Once upon a time there was an old beggar dressed in rags and tatters, with wisps of grey hair about his face. He was so very old that it seemed he could have never been young, and never in all his life had he had a bath. This old beggar travelled everywhere asking for rice and tsamba and receiving more rice than he could eat he spread it out in the sun to dry and went on begging.

One day as his rice was drying a hundred parrots came along and ate it all up. When he came home he was angry and said,

“Here I work every day, begging for a little food, and these old parrots come along and eat it all up.”

So he planned to be revenged and made one hundred snares of bamboo, put them all around in the reeds and went off to beg again. When he returned, sure enough, he had caught the whole hundred in his snares. Among them happened to be the king of the parrots, who, before the old man came home, spoke to his companions, saying,

“We are in a bad fix. He has caught us all and he’ll kill us every one. When we see him coming let us all hang down as though we are dead, then he will take us out of the snares and pitch us away. But the first one thrown must keep count, and as soon as one hundred are thrown he shall call out and we will all fly away. We must all lie perfectly still until the last one is thrown.”

Finally the old man came home with some rocks in the front of his gown to throw at the parrots, for he didn’t think they would all be dead, but when he saw them all hanging perfectly still he climbed up and began to throw them down. He had pitched down ninety nine and was untying the string off the king’s leg when the rocks in his gown got in his way and he threw one of them down. As soon as it hit, away flew the ninety nine.

“Huh, they were all fooling me, but I have one left and I’ll take a rock and kill him.”

The parrot suddenly came to life and sticking up his thumb said,

“Please don’t kill me, it is true we were very bad and did eat up your rice, but you are a good man, so don’t kill me, take me and sell me and you can get more than your price of the rice.”

So he tied a string around the parrot’s leg, took him to town and tried to sell him to a merchant. The beggar said he was a fine parrot and could talk, but he didn’t know what he was worth, so the merchant had better ask the parrot himself. The parrot answered that he was worth a lot of money and the merchant must pay the old man fifty taels of silver for him. The merchant gave the money to the old man, who almost died of joy to have so much money.

After the parrot had been with the merchant for two or three years he asked permission to visit his home and parents, as they were getting old. He said,

“You treat me very nicely here and I love you, and I will soon come back again and bring you some nice fruit.”

The merchant took the chain off the parrot’s leg and let him go. He was gone two or three months, when one day he came, carrying some seeds in his mouth, and said,

“Plant these seeds, and when you are old and eat of the fruit of this tree you will be young again. Plant the seed carefully, and in three years you will have plenty of fruit.”

The merchant planted the seeds and at the end of three years, sure enough, there was much fruit. One day he was in his garden and one of the fruits had fallen to the ground, but he was afraid to eat it lest the parrot had thought of this as a scheme to kill him. That night a poisonous snake coiled around the fruit and slept. The next morning the merchant called his dog and showed him the fruit, which he ate, and which killed him immediately. The merchant knew now that the parrot had schemed to kill him, and poured hot water on him and scalded him to death.

Now in this country were two old people, very frail and too feeble to go out and beg, so they were about to starve to death. So the old man said one day,

“Let’s eat some of this fruit; if it makes us young it’s all right, if it poisons and kills us, it doesn’t matter, as we are about to die anyway.”

So they got their walking sticks and went slowly to the merchant and asked him for some of the fruit. He said,

“You can’t eat that, for it will kill you at once.”

They told him it didn’t matter, for they were about to starve to death anyway, and it was easier to take poison and die quickly. He finally gave them one each, they ate it and grew young at once. They were much pleased and almost worshipped the man.

Then the merchant knew that something must have poisoned the fruit as it lay on the ground and he was grieved to think that he had killed his parrot.

Ако не се караш с никого, ще бъдеш в безопасност, ако не правиш дългове, ще бъдеш богат.

Имало някога един стар просяк, облечен в парцали и дрипи, с кичури сива коса около лицето си. Той бил толкова стар, че изглеждал сякаш никога не е бил млад, и никога в живота си не се бил къпал. Този стар просяк обикалял навсякъде и молел да му дадат ориз и тсамба¹, а когато получел повече ориз, отколкото можел да изяде, разстилал го отвън на слънце да се суши и продължавал да проси.

Един ден, докато оризът се сушел, сто папагала долетели и го изкълвали всичкия. Когато се прибрал вкъщи, старецът се ядосал и рекъл:

— Аз се трепя всеки ден да изпрося малко храна, а тези стари папагали идват и ми я изяждат всичката.

Той намислил да им отмъсти и направил сто бамбукови примки, заложил ги наоколо из тръстиките и пак отишъл да проси. Когато се върнал, всичките сто папагала наистина се били хванали в примките. Между тях се оказал и царят на папагалите, който, преди старецът да се върне, казал на своите другари:

— Ние сме в беда. Той ни хвана всичките и ще ни избие до един. Когато го видим, че идва, нека всички да увиснем, сякаш сме мъртви. Тогава той ще ни вади от примките и ще ни хвърля. Но първият, когото хвърли, трябва да брои и щом бъдат хвърлени сто, да извика. Тогава всички ще отлетим. Ние всички трябва да лежим напълно неподвижни, докато и последният не бъде хвърлен.

Най-сетне старецът се прибрал, като носел камъни отпред в дрехата си, за да ги хвърля по папагалите, защото не смятал, че всички ще бъдат мъртви. Но като видял, че всички висели напълно неподвижни, той се качил и започнал да ги хвърля долу. Бил хвърлил вече деветдесет и девет и тъкмо разхлабвал примката от крака на царя, когато камъните в дрехата му попречили и изхвърлил един от тях. Щом той паднал, деветдесет и деветте папагала отлетели.

— Уф, как ме изиграха всичките, но поне един ми остана. Ще взема един камък и ще го довърша.

Но папагалският цар изведнъж се съживил, вдигнал палец и казал:

— Моля те, не ме убивай! Наистина ние постъпихме много лошо и изядохме твоя ориз, но ти си добър човек, затова не ме убивай, вземи ме и ме продай и можеш да получиш повече, отколкото струва ориза.

Тогава той завързал една връвчица за крака на папагала, занесъл го в града и го предложил на един търговец. Просякът казал, че това е ценен папагал и може да говори, само че той не знае цената му, затова нека търговецът да попита самия папагал. Папагалът отговорил, че струва много пари и търговецът трябва да плати на стареца петдесет таела² сребро за него. Търговецът дал парите на стареца, който едва не умрял от радост, като се видял с толкова много пари.

След като папагалът прекарал при търговеца две-три години, той поискал разрешение да посети своя дом и родителите си, които вече остарявали. Той казал:

— Ти се отнасяше много добре с мен и аз те обикнах. Ще се върна скоро и ще ти донеса един хубав плод.

Търговецът свалил верижката от крака на папагала и го пуснал. Той отсъствал два-три месеца и един ден се върнал, носейки в човката си някакви семена, и казал:

— Посади тези семена и когато остарееш и хапнеш от плодовете на това дърво, ще станеш отново млад. Грижливо посади семената и до три години ще имаш изобилие от плодове.

Търговецът посадил дървото и в края на третата година то наистина се отрупало с плодове. Един ден той бил в градината си и намерил един от плодовете паднал на земята, но не посмял да го изяде, да не би папагалът да е намислил да го убие по този начин. Същата нощ една отровна змия се увила около плода и спала там. На другата сутрин търговецът извикал кучето си и му показал плода, то го изяло и моментално умряло. Сега търговецът бил уверен, че папагалът е намислил да го убие, и го залял с вряла вода, която го попарила и той умрял.

А пък в тази страна живеели старец и старица, толкова слаби и немощни, че не можели дори да ходят да просят и вече били полумъртви от глад. Един ден старецът казал:

— Хайде да изядем няколко от тези плодове. Ако ни подмладят, ще бъде добре, а ако са отровни и ни убият, не е беда — ние и без това скоро ще умрем.

И като взели бастуните си, те закретали към търговеца и го помолили да им даде от плодовете. Той казал:

— Не бива да ядете от тях, защото веднага ще умрете.

Те му отговорили, че им е все едно, защото и без това скоро ще умрат от глад, и че за тях е по-добре да се отровят, за да умрат по-бързо. Накрая той им дал по един плод, те ги изяли и мигом се подмладили. Те много се зарадвали и започнали почти да боготворят този човек.

Тогава търговецът разбрал, че нещо трябва да е отровило онзи плод, докато е лежал на земята, и горчиво съжалил, задето убил своя папагал.

БЕЛЕЖКИ

1. Тсамба (или Тсампа) — препечено брашно, обикновено ечемично, а понякога и пшенично брашно. [обратно]

2. Таел — единица за тегло, а също така и парична единица в Югоизточна Азия. [обратно]