A certain man had laid his net across the river; having laid his net, he killed a quantity of fish. Meanwhile there came a raven, and perched beside him. It seemed to be greatly hungering after the fish. It was much to be pitied. So the fisherman washed one of the fish, and threw it to the raven. The raven ate the fish with great joy. Afterwards the raven came again. Though it was a raven, it spoke thus, just like a human being:

“I am very grateful for having been fed on fish by you. If you will come with me to my old father, he too will thank you. So you had better come.”

The man went with the raven. Being a raven, it flew through the air. The man followed it on foot. After they had gone a long way, they came to a large house. When they got there, the raven went into the house. The man went in also. When he looked, it appeared like a human being in form, though it was a raven. There were also a divine old man and a divine old woman besides the divine girl. This girl was she who had led the man hither. The divine old man spoke thus:

“I am very grateful to you. As I am very grateful to you for feeding my daughter with good fish, I have had you brought here in order to reward you.” Thus spoke the divine old man.

Then there were a gold puppy and a silver puppy. Both these puppies were given to the man. The divine old man spoke thus:

“Though I should give you treasures, it would be useless. But if I give you these puppies, you will be greatly benefited. The gold puppy excretes gold and the silver puppy excretes silver. You will be greatly enriched if you sell the gold and the silver to the officials.”

Then the man, with respectful salutations, went away, carrying with him the two puppies, and came to his own house. Then he gave the puppies a little food at a time. When the gold puppy excreted, it excreted gold for him. When the silver puppy excreted, it excreted silver for him. The man greatly enriched himself by selling the metal.

Thereupon another man, for the sake of imitation, set his net in the river. He killed a quantity of fish. Then the raven came. The man smeared a fish with mud, and then threw it to the raven. The raven flew away with it. The man went after it, and at last, after going a long way, reached a large house. He went in there. The divine old man was very angry. He spoke thus:

“You man are a man with a very bad heart. When you gave my daughter a fish, you gave it smeared all over with mud. I am very angry. Still, though I am angry, I will give you some puppies, as you have come to my house. If you treat them properly, you will be benefited.”

Thus spoke the divine old man, and gave a gold puppy and a silver puppy to the man. With a bow, the man went home with them. The man thought thus:

“If I feed the puppies plentifully, they will excrete plenty of metal. It would be foolish to have them excreting only a little at a time. So I will do that, and become very rich.”

Thinking thus, he fed the puppies plentifully on anything, even on dirty things. Then they excreted no metal for him. They only excreted dirty dung.

Before long the house of that bad-hearted man grew so full of dung that nobody wanted to step over his threshold.

Един човек заложил мрежата си напряко на реката. След като поставил мрежата си, той наловил много риба. През това време долетял един гарван и кацнал близо до него. Изглежда много му се искало да си хапне от рибата. Бил толкова трогателен, че рибарят го съжалил, изплакнал във водата една риба и му я хвърлил. Гарванът изял рибата с голямо удоволствие. След това гарванът дошъл отново. Въпреки че бил гарван, той заговорил досущ като човек:

— Много ти благодаря, загдето ме нахрани с риба. Ако дойдеш с мен при моя стар баща, той също ще ти благодари, тъй че те съветвам да дойдеш.

Човекът тръгнал с гарвана. Гарванът, понеже бил гарван, летял във въздуха. Човекът вървял след него. След като изминали дълъг път, те дошли до една голяма къща. Когато пристигнали там, гарванът влетял в къщата. Човекът също влязъл. Като погледнал, видял птицата в човешки вид, въпреки че била гарван. Това било едно момиче-божество, а освен него там имало един старец-божество и една старица-божество. Именно момичето било довело човека на това място. Старецът-божество заговорил:

— Аз съм ти много благодарен. Понеже съм ти така благодарен, че нахрани дъщеря ми с хубава риба, казах й да те доведе тук, за да те възнаградя! — такива думи изрекъл старецът-божество.

А там имало едно златно кученце и едно сребърно кученце. Той дал тези две кученца на човека. Старецът-божество продумал:

— Ако ти дам съкровища, няма да ти послужат. Ако обаче ти дам тези кученца, те ще ти бъдат от голяма полза. Златното кученце изхожда злато, а сребърното кученце изхожда сребро. Ще станеш много богат, ако продаваш златото и среброто на големците.

След като поздравил учтиво, човекът си заминал с двете кученца и си отишъл у дома. След това той давал на кученцата всеки път по малко храна. Когато златното кученце се изхождало, то му пускало злато. Когато сребърното кученце се изхождало, то му пускало сребро. Като продавал металите, човекът доста забогатял.

Тогава друг човек, който решил да му подражава, заложил мрежата си в реката. Той наловил много риба. После дошъл гарванът. Човекът омазал една риба с кал и я хвърлил на гарвана. Гарванът отлетял с рибата. Човекът тръгнал след него и след като вървял дълго, накрая стигнал до една голяма къща. Влязъл вътре. Старецът-божество бил много разгневен. Той заговорил:

— Ти, човеко, имаш много зло сърце. Когато даде на дъщеря ми риба, ти първо я омаза цялата с кал. Аз съм много сърдит. Но макар и сърдит, ще ти дам кученца, щом си дошъл до моята къща. Ако се грижиш за тях както трябва, те ще ти се отплатят.

И като казал това, старецът-божество дал на човека едно златно и едно сребърно кученце. Човекът се поклонил и си отишъл с тях у дома. Той си помислил:

— Ако храня кученцата изобилно, те ще отделят много метал. Глупаво би било да ми пускат всеки път по малко. А ако правя така, ще стана много богат.

Като разсъждавал така, той хранел изобилно кученцата с каквото намери, дори и с мръсотии. След това те не му пускали метали, а отделяли само мръсни изпражнения.

Не минало много време и къщата на този лош човек толкова се напълнила с нечистотии, че никой не искал да прекрачи прага му.

БЕЛЕЖКИ

1. Айнуси или Айни — далекоизточна етническа група, населяваща понастоящем остров Хокайдо (Япония), остров Сахалин и Курилските острови. Характерни за айните са светлата кожа, по-високият среден ръст, както и европеидните черти, а езикът им, доколкото е запазен, е коренно различен от японския. [обратно]