In a certain village there lived a very rich couple; but they were childless. They were very anxious for a child. But one day, as the wife went to the mountains to fetch wood, she found a little boy crying beside a tree. Rejoiced at this, she took him down with her to the village. Thenceforth they kept the boy with them.

It was a place where there was plenty of deer and also of fish; it was a place provided with all the things that people like to eat. But now, though they hunted the deer, they could not catch them; though they angled for the fish, they could not catch them. People became very hungry. Hearing that great quantities both of fish and of deer were killed in the village next to theirs, towards the mountains, the wife went off to buy food there, taking the child with her. She went to the house of the chief.

The woman looked and saw fish hanging on poles, and flesh hanging on poles. With tears she longed for some. She went in the chief’s house. Then she stayed there. She was feasted on the best bits of the fish and on the best bits of the flesh. After that, as she lay down with her little boy, he rose quietly in the middle of the night. Then there was the sound of a rat nibbling at the fish and flesh on the poles. The woman thought it very strange. So at dawn the boy came quietly back, lay down by the woman’s side, and slept there till the day was bright. The people of the house rose, and the chief went out and mumbled thus to himself:

“Never were there such rats as this. There have been rats nibbling my good fish and my good flesh.”

So the woman bought a quantity of fish and flesh and went off with it. She wanted the little boy to walk in front of her; but he disliked doing so. He would only walk after her. Then there was the sound of a rat nibbling at her load. When she looked back, the little boy was grinning. So they went on; they went home. Then she put both the fish and the flesh into the storehouse. Then she whispered to her husband. Then her husband went into the next room, and made a trap. Then the trap was set in the storehouse. Then they went to bed. The little boy laid between the woman and her husband; but after awhile he quietly rose and went out. He stayed away, without coming back. That night the man had a dream. Somebody spoke to him thus:

“You were childless, and wanting to have a child. I was the most wicked of the rats, but seeing this, felt sorry for you and took the shape of a little boy, and dwelt in your house. For this reason, your village has been cursed and hunger came. But if you free me from the trap, I shall get out of here and your village will be freed from the curse, and you shall have a child.”

Thus did he dream and when awoke, he let the rat out of the trap and he was gone.

And indeed, the village had plenty of fish and flesh again, and they got a child, though they had been childless.

В едно село живеели двама много богати съпрузи, но били бездетни. Много им се искало да си имат дете. Но един ден, когато жената отишла в планината да събира дърва, намерила до едно дърво плачещо малко момченце. Тя много му се зарадвала, взела го и го отнесла в селото. От този ден те заживели заедно с момчето.

Това било място, където имало изобилие от елени, а също и риба. На това място имало всички неща, които хората обичат да ядат. Но сега, колкото и да преследвали елените, не можели да ги хванат, колкото и да хвърляли въдиците за риба, не можели да я уловят. Хората започнали да гладуват. Като чула, че имало голям улов на риба и елени в съседното село, в посока на планината, жената тръгнала да купи храна оттам и взела детето със себе си. Тя отишла в къщата на вожда.

Като погледнала, видяла да висят риба и месо, закачени на пръти. Със сълзи на очи тя закопняла да си хапне мъничко. Влязла в къщата на вожда и останала да пренощува там. Нагостили я с най-добрите късчета риба и най-хубавите парчета месо. След това, докато спяла заедно с момченцето си, то тихичко станало в полунощ. После откъм прътите с рибата и месото се чул звук от гризане на плъх. На жената това й се сторило много странно. Призори момчето безшумно се върнало, легнало до жената и спало, докато настъпил денят. Хората от къщата се събудили, а вождът излязъл и промърморил на себе си:

— Никога тук не е имало такива плъхове. Плъхове са нагризали хубавата ми риба и хубавото ми месо.

Жената накупила много риба и месо и си тръгнала. Тя искала момченцето да върви пред нея, но на него не му харесвало това. То все вървяло след нея. После откъм нейния товар се чул звук от гризане на плъх. Като погледнала назад, видяла ухиленото момченце. Те продължили така и си отишли у дома. Тя сложила рибата и месото в килера и след това зашепнала нещо на мъжа си. Тогава мъжът й отишъл в съседната стая и направил капан. После поставил капана в килера. След това те си легнали. Момченцето легнало между жената и мъжа, но след малко тихичко станало и излязло навън. То останало там и не се върнало. През нощта на мъжа му се присънило как някой му казал:

— Вие бяхте бездетни и искахте да си имате дете. Аз бях най-лошият измежду плъховете, но като виждах това, стана ми жал за вас и приех образа на малко момче и заживях в дома ви. По тази причина селото ви бе прокълнато и настъпи глад. Но ако ме освободиш от капана, аз ще се махна оттук и вашето село ще бъде освободено от проклятието, а вие ще си имате дете.

Това сънувал той и когато се събудил, пуснал плъха от капана и той избягал.

И наистина, в селото отново имало риба и месо в изобилие, а на тях им се родило дете, въпреки че преди това били бездетни.

БЕЛЕЖКИ

1. Айнуси или Айни — далекоизточна етническа група, населяваща понастоящем остров Хокайдо (Япония), остров Сахалин и Курилските острови. Характерни за айните са светлата кожа, по-високият среден ръст, както и европеидните черти, а езикът им, доколкото е запазен, е коренно различен от японския. [обратно]