Juan was a servant in the palace of King Tasio. One day King Tasio heard Juan discussing with the other servants in the kitchen the management of the kingdom. Juan said that he knew more than anybody else in the palace. The king called Juan, and told him to go down to the seashore and catch the rolling waves.

“You said that you are the wisest man in the palace,” said the king. “Go and catch the waves of the sea for me.”

“That’s very easy, o king!” said Juan, “if you will only provide me with a rope made of sand taken from the seashore.”

The king did not know what to answer. He left Juan without saying anything, went into his room, and began to think of some more difficult work.

The next day he called Juan.

“Juan, take this small bird and make fifty kinds of food out of it,” said the king.

“Yes, sir!” said Juan, “if you will only provide me with a stove, a pan, and a knife made out of this needle,” handing a needle to the king, “with which to cook the bird.”

Again the king did not know what to do. He was very angry at Juan.

“Juan, get out of my palace! Don’t you let me see you walking on my ground around this palace without my consent!” said the king.

“Very well, sir!” said Juan, and he left the palace immediately.

The next day King Tasio saw Juan in front of the palace, riding on his paragos drawn by a carabao.

“Did I not tell you not to stand or walk on my ground around this palace? Why are you here now? Do you mean to mock me?” shouted the king.

“Well,” said Juan, “will your Majesty’s eyes please see whether I am standing on your ground or not? This is my ground.” And he pointed to the earth he had on his paragos. “I took this from my orchard.”

“That’s enough, Juan,” said King Tasio. “I can have no more foolishness.”

The king felt very uncomfortable, because many of his courtiers and servants were standing there listening to his talk with Juan.

“Juan, put this squash into this jar. Be careful! See that you do not break either the squash or the jar,” said the king, as he handed a squash and a jar to Juan. Now, the neck of the jar was small, and the squash was as big as the jar. So Juan had indeed a difficult task.

Juan went home. He put a very small squash, which he had growing in his garden, inside the jar. He did not, however, cut it from the vine. After a few weeks the squash had grown big enough to fill the jar. Juan then picked off the squash enclosed in the jar, and went to the king. He presented the jar to the king when all the servants, courtiers, and visitors from other towns were present. As soon as the king saw the jar with the squash in it, he fainted. It was many hours before he recovered.

Хуан бил слуга в двореца на цар Тасио. Един ден цар Тасио чул как Хуан обсъжда с другите слуги в кухнята управлението на царството. Хуан казал, че знае повече от когото и да е друг в двореца. Царят извикал Хуан и му заповядал да отиде на морския бряг и да хване вълните от прибоя.

— Ти каза, че си най-умният в двореца — казал царят. — Иди да ми хванеш морските вълни.

— О, това е много лесно, царю — отвърнал Хуан, — само ми дай едно въже, направено от крайбрежен пясък!

Царят не знаел какво да отговори. Той оставил Хуан, без да каже нищо, отишъл в покоите си и се заел да измисли някаква по-трудна задача.

На другия ден той повикал Хуан:

— Хуан, вземи тази малка птичка и сготви от нея петдесет вида ястия! — казал царят.

— Бива, царю — отвърнал Хуан, — ти само ми осигури печка, тиган и нож, направени от тази игла — и подал на царя една игла, — за да мога да сготвя птичката.

И този път царят не знаел как да постъпи. Той много се разгневил на Хуан.

— Хуан, напусни моя дворец! И да не съм видял кракът ти да стъпи на земята ми около този дворец без мое разрешение! — казал царят.

— Слушам, царю! — казал Хуан и незабавно напуснал двореца. На другия ден цар Тасио видял пред двореца Хуан да се вози на своя парагос¹, теглен от едно карабао².

— Не ти ли казах да не стъпва кракът ти по земята около двореца ми? Какво търсиш тук сега? Подиграваш ли ми се? — изкрещял царят.

— Е — казал Хуан, — ще благоволят ли очите на твое Величество да забележат дали съм стъпил на земята ти, или не? Това си е моя земя. — И той посочил пръстта, която бил насипал в своя парагос. — Взех я от моята градина.

— Стига, Хуан! — казал цар Тасио. — Няма да търпя повече глупости.

Царят се чувствувал доста неудобно, защото мнозина от неговите придворни и слуги стояли наоколо и слушали разговора му с Хуан.

— Хуан, напъхай тази тиква в ето тази делва. Но внимавай! Гледай да не счупиш нито тиквата, нито делвата — казал царят, като подал една тиква и една делва на Хуан. Обаче гърлото на делвата било тясно, а тиквата била толкова голяма, колкото делвата. Сега вече на Хуан му се паднала наистина трудна задача.

Хуан си отишъл вкъщи. Той сложил в делвата една мъничка тиква, която растяла в неговата градина. Ала не я отрязал от пълзящото й стъбло. След няколко седмици тиквата пораснала толкова, че изпълнила делвата. Тогава Хуан взел делвата с тиквата и отишъл при царя. Той поднесъл делвата на царя, когато всички слуги, царедворци и посетители от други градове присъствали. Щом царят видял делвата с тиквата в нея, изгубил съзнание. Минали много часове, преди да дойде на себе си.

БЕЛЕЖКИ

1. Парагос (филипинска шейна) — вид груба ниска шейна, теглена от водни биволи и използвана от фермерите. [обратно]

2. Карабао (исп.) — сив воден бивол, използван във Филипинския архипелаг като впрегатно животно. [обратно]