Once upon a time a farmer went out to look at his fields by the side of the river, and found to his dismay that all his young green wheat had been trodden down, and nearly destroyed, by a number of crocodiles, which were lying lazily amid the crops like great logs of wood. He flew into a great rage, bidding them go back to the water, but they only laughed at him.
Every day the same thing occurred,—every day the farmer found the crocodiles lying in his young wheat, until one morning he completely lost his temper, and, when they refused to budge, began throwing stones at them. At this they rushed on him fiercely, and he, quaking with fear, fell on his knees, begging them not to hurt him.
“We will hurt neither you nor your young wheat,” said the biggest crocodile, “if you will give us your daughter in marriage; but if not, we will eat you for throwing stones at us.”
The farmer, thinking of nothing but saving his own life, promised what the crocodiles required of him; but when, on his return home, he told his wife what he had done, she was very much vexed, for their daughter was as beautiful as the moon, and her betrothal into a very rich family had already taken place. So his wife persuaded the farmer to disregard the promise made to the crocodiles, and proceed with his daughter’s marriage as if nothing had happened; but when the wedding day drew near the bridegroom died, and there was an end to that business. The farmer’s daughter, however, was so beautiful that she was very soon asked in marriage again, but this time her suitor fell sick of a lingering illness; in short, so many misfortunes occurred to all concerned, that at last even the farmer’s wife acknowledged the crocodiles must have something to do with the bad luck. By her advice the farmer went down to the river bank to try to induce the crocodiles to release him from his promise, but they would hear of no excuse, threatening fearful punishments if the agreement were not fulfilled at once.
So the farmer returned home to his wife very sorrowful; she, however, was determined to resist to the uttermost, and refused to give up her daughter.
The very next day the poor girl fell down and broke her leg. Then the mother said,
“These demons of crocodiles will certainly kill us all!—better to marry our daughter to a strange house than see her die.”
Accordingly, the farmer went down to the river and informed the crocodiles they might send the bridal procession to fetch the bride as soon as they chose.
The next day a number of female crocodiles came to the bride’s house with trays full of beautiful clothes, and henna for staining the bride’s hands. They behaved with the utmost politeness, and carried out all the proper ceremonies with the greatest precision. Nevertheless the beautiful bride wept, saying,
“Oh, mother! are you marrying me into the river? I shall be drowned!”
In due course the bridal procession arrived, and all the village was wonderstruck at the magnificence of the arrangements. Never was there such a retinue of crocodiles, some playing instruments of music, others bearing trays upon trays full of sweetmeats, garments, and jewels, and all dressed in the richest of stuffs. In the middle, a perfect blaze of gold and gems, sat the King of the Crocodiles.
The sight of so much magnificence somewhat comforted the beautiful bride, nevertheless she wept bitterly when she was put into the gorgeous bride’s palanquin and borne off to the river bank. Arrived at the edge of the stream, the crocodiles dragged the poor girl out, and forced her into the water, despite her struggles, for, thinking she was going to be drowned, she screamed with terror; but lo and behold! no sooner had her feet touched the water than it divided before her, and, rising up on either side, showed a path leading to the bottom of the river, down which the bridal party disappeared, leaving the bride’s father, who had accompanied her so far, upon the bank, very much astonished at the marvellous sight.
Some months passed by without further news of the crocodiles. The farmer’s wife wept because she had lost her daughter, declaring that the girl was really drowned, and her husband’s fine story about the stream dividing was a mere invention.
Now when the King of the Crocodiles was on the point of leaving with his bride, he had given a piece of brick to her father, with these words:
“If ever you want to see your daughter, go down to the river, throw this brick as far as you can into the stream, and you will see what you will see!”
Remembering this, the farmer said to his wife,
“Since you are so distressed, I will go myself and see if my daughter be alive or dead.”
Then he went to the river bank, taking the brick, and threw it ever so far into the stream. Immediately the waters rolled back from before his feet, leaving a dry path to the bottom of the river. It looked so inviting, spread with clean sand, and bordered by flowers, that the farmer hastened along it without the least hesitation, until he came to a magnificent palace, with a golden roof, and shining, glittering diamond walls. Lofty trees and gay gardens surrounded it, and a sentry paced up and down before the gateway.
“Whose palace is this?” asked the farmer of the sentry, who replied that it belonged to the King of the Crocodiles.
“My daughter has at least a splendid house to live in!” thought the farmer; “I only wish her husband were half as handsome!”
Then, turning to the sentry, he asked if his daughter were within.
“Your daughter!” returned the sentry, “what should she do here?”
“She married the King of the Crocodiles, and I want to see her.”
At this the sentry burst out laughing.
“A likely story, indeed!” he cried; “What! my master married to your daughter! Ha! ha! ha!”
Now the farmer’s daughter was sitting beside an open window in the palace, waiting for her husband to return from hunting. She was as happy as the day was long, for you must know that in his own river kingdom the King of the Crocodiles was the handsomest young Prince anybody ever set eyes upon; it was only when he went on shore that he assumed the form of a crocodile. So what with her magnificent palace and splendid young Prince, the farmer’s daughter had been too happy even to think of her old home; but now, hearing a strange voice speaking to the sentry, her memory awakened, and she recognised her father’s tones. Looking out, she saw him there, standing in his poor clothes, in the glittering court; she longed to run and fling her arms around his neck, but dared not disobey her husband, who had forbidden her to go out of, or to let any one into the palace without his permission. So all she could do was to lean out of the window, and call to him, saying,
“Oh, dearest father! I am here! Only wait till my husband, the King of the Crocodiles, returns, and I will ask him to let you in. I dare not without his leave.”
The father, though overjoyed to find his daughter alive, did not wonder she was afraid of her terrible husband, so he waited patiently.
In a short time a troop of horsemen entered the court. Every man was dressed from head to foot in armour made of glittering silver plates, but in the centre of all rode a Prince clad in gold—bright burnished gold, from the crown of his head to the soles of his feet,—the handsomest, most gallant young Prince that ever was seen.
Then the poor farmer fell at the gold clad horseman’s feet, and cried,
“O King! cherish me! for I am a poor man whose daughter was carried off by the dreadful King of the Crocodiles!”
Then the gold clad horseman smiled, saying,
“I am the King of the Crocodiles! Your daughter is my wife, and she will be very glad to see you.”
After this there were great rejoicings and merrymakings, but when a few days had passed away in feasting, the farmer became restless, and begged to be allowed to take his daughter home with him for a short visit, in order to convince his wife the girl was well and happy. But the Crocodile King refused, saying,
“Not so! but if you like I will give you a house and land here; then you can dwell with us.”
The farmer said he must first ask his wife, and returned home, taking several bricks with him, to throw into the river and make the stream divide.
His wife would not at first agree to live in the Crocodile Kingdom, but she consented to go there on a visit, and afterwards became so fond of the beautiful river country that she was constantly going to see her daughter the Queen; till at length the old couple never returned to shore, but lived altogether in Crocodile Kingdom with their son-in-law, the King of the Crocodiles.
Веднъж един фермер отишъл да нагледа нивите си край реката и открил за свой ужас, че цялото му зелено жито било изпотъпкано и почти унищожено от няколко крокодила, които лежали лениво сред посевите като големи дънери. Той изпаднал в голяма ярост и им заповядал да се върнат във водата, но те само му се изсмели.
Всеки ден се случвало все същото — всеки ден фермерът намирал крокодилите да лежат сред младата му пшеница, докато една сутрин съвсем излязъл от кожата си и когато те отказали да се помръднат, започнал да хвърля камъни по тях. Тогава те се нахвърлили яростно върху него и той, разтреперан от страх, паднал на колене и ги замолил да не го убиват.
— Няма да сторим зло нито на теб, нито на житото ти — казал най-големият крокодил, — ако ни дадеш дъщеря си за снаха. Но ако не я дадеш, ще те изядем, задето хвърляше камъни по нас.
Фермерът, без да мисли за нищо друго, освен да спаси собствения си живот, обещал на крокодилите каквото искали от него. Но когато се върнал вкъщи и казал на жена си какво е сторил, тя много се ядосала, защото дъщеря им била красива като луната и вече била сгодена в много богато семейство. Жената придумала фермера да наруши обещанието, което дал на крокодилите, и да извърши женитбата на дъщеря си, сякаш нищо не се е случило. Но когато денят на сватбата наближил, женихът умрял и с това работата приключила. Дъщерята на фермера обаче била толкова красива, че много скоро след това я поискали отново за жена, но този път кандидатът й се разболял от продължителна болест. Накратко, толкова нещастия сполетели всички замесени, че накрая дори жената на фермера признала, че навярно крокодилите имат нещо общо с лошия късмет. По неин съвет фермерът слязъл до речния бряг и се опитал да склони крокодилите да го освободят от обещанието му, но те не искали да чуят никакви оправдания и го заплашили със страшни наказания, ако уговорката не бъде веднага изпълнена.
Фермерът се върнал вкъщи при жена си много натъжен, тя обаче била твърдо решила да се съпротивлява до последно и отказала да даде дъщеря си.
Още на другия ден бедното момиче паднало и си счупило крака. Тогава майката казала:
— Тези дяволски крокодили сигурно ще ни избият всичките! По-добре да омъжим дъщеря си в непозната къща, отколкото да я видим мъртва.
И така, фермерът слязъл до реката и съобщил на крокодилите, че могат да изпратят сватбена процесия и да вземат булката, когато поискат.
На другия ден няколко женски крокодила дошли в къщата на младоженката с табли, отрупани с красиви дрехи и къна за оцветяване ръцете на булката. Те се държали много вежливо и извършили съвсем точно всички подобаващи церемонии. Въпреки всичко, красивата булка се разплакала и казала:
— О, майко! Нима ме жениш в реката? Та аз ще се удавя!
Когато дошло времето, пристигнала сватбената процесия и цялото село се смаяло от великолепните приготовления. Никога не е имало такава свита от крокодили — някои свирели на музикални инструменти, други разнасяли поднос след поднос, отрупани с лакомства, одежди и бижута, и всички били облечени в най-богати премени. В средата, в пълен блясък от злато и скъпоценности, седял царят на крокодилите.
Гледката на това великолепие донякъде утешила красивата невяста, но въпреки това тя горчиво плакала, когато я въвели в разкошния булчински паланкин1 и я отнесли на речния бряг. Като пристигнали на брега на реката, крокодилите измъкнали горкото момиче навън и го принудили да влезе във водата, въпреки че тя се съпротивлявала, защото мислела, че ще се удави, и пищяла от ужас. Но — о чудо! Щом нозете й докоснали водата, тя се разделила пред нея, издигнала се от двете й страни и се показала една пътека, водеща към дъното на реката, по която булчинската процесия изчезнала, оставяйки на брега бащата на булката, който я придружавал дотук, безкрайно изумен от удивителната гледка.
Минали няколко месеца без вест от крокодилите. Жената на фермера плачела за загубата на дъщеря си и казвала, че тя всъщност се е удавила и чудесната история на мъжа й за разделянето на водите на реката е чиста измислица.
А пък малко преди царят на крокодилите да замине с невястата си, той бил дал едно парче тухла на баща й с думите:
— Ако някога поискаш да видиш дъщеря си, слез до реката, хвърли тази тухла колкото можеш по-надалеч във водата и ще видиш какво ще стане.
Като си спомнил това, фермерът казал на жена си:
— Тъй като толкова тъгуваш, ще ида да видя дали дъщеря ни е жива или мъртва.
И той отишъл до речния бряг с парчето тухла и го хвърлил много надалече в реката. Водите незабавно се отдръпнали пред краката му и оставили една суха пътека към дъното на реката. Тя изглеждала толкова мамеща, покрита с чист пясък и оградена с цветя, че фермерът забързал по нея без никакво колебание, докато стигнал до великолепен дворец със златен покрив и сияещи и искрящи диамантени стени. Величествени дървета и пъстри градини го заобикаляли и един часовой крачел напред-назад пред пората.
— Чий е този дворец? — попитал фермерът часовоя, който отвърнал, че той принадлежи на царя на крокодилите.
— Дъщеря ми поне има прекрасна къща, където да живее! — помислил си фермерът. — Ако можеше съпругът й да е наполовина така хубав!
После се обърнал към часовоя и го попитал дали дъщеря му е вътре.
— Дъщеря ти ли! — отвърнал часовоят. — Какво би правила тя тук?
— Тя се омъжи за царя на крокодилите и аз искам да я видя.
При тези думи часовоят избухнал в смях:
— Правдоподобна история, няма що! — извикал той. — Какво! Моят господар се оженил за дъщеря ти! Ха-ха-ха!
А пък дъщерята на фермера седяла до един отворен прозорец в двореца и чакала мъжа си да се върне от лов. Тя била безкрайно щастлива, защото, трябва да знаете, че в собственото си царство царят на крокодилите бил млад принц с невиждана красота. Само когато излизал на брега, той приемал образа на крокодил. С разкошния си дворец и прекрасния млад принц фермерската дъщеря била толкова щастлива, че даже не помисляла за стария си дом, но сега, когато чула непознат глас да говори с часовоя, изведнъж си спомнила и познала гласа на баща си. Погледнала навън и го видяла да стои с бедните си дрехи в блестящия двор. Тя закопняла да се втурне и да обвие ръце около врата му, но не посмяла да наруши заръката на мъжа си да не излиза навън и да не пуска никого в двореца без негово разрешение. Затова единственото, което можела да стори, било да се наведе през прозореца и да му извика:
— О, скъпи татко! Тук съм! Само почакай да се върне съпругът ми, царят на крокодилите, и ще го помоля да те пусне вътре. Не смея без негово разрешение.
Бащата бил извънредно щастлив, че дъщеря му е жива, и не се учудил, че тя се страхува от ужасния си съпруг, затова търпеливо зачакал.
Не след дълго група конници влязла в двора. Всеки мъж бил облечен от глава до пети в броня, изработена от блестящи сребърни плочки, а в средата яздел принц, облечен в злато — бляскаво полирано злато, от короната на главата до подметките на краката — най-красивият и гиздав млад принц, когото светът някога е виждал.
Бедният фермер паднал в краката на покрития със злато конник и извикал:
— О, царю, смили се над мен, аз съм един беден човек, чиято дъщеря бе отвлечена от ужасния цар на крокодилите!
Тогава облеченият в злато конник се усмихнал и казал:
— Аз съм царят на крокодилите! Твоята дъщеря е моя съпруга и ще бъде много щастлива да те види!
След това имало големи празненства и веселие, но след като изминали няколко дни в празнуване, фермерът станал неспокоен и замолил да му позволят да вземе дъщеря си със себе си вкъщи на кратко посещение, за да убеди жена си, че момичето е добре и е щастливо. Но царят на крокодилите отказал с думите:
— Не може! Но ако искаш, ще ви дам тук къща и земя и можете да заживеете при нас.
Фермерът казал, че трябва първо да пита жена си и се върнал вкъщи, като взел няколко тухли със себе си, за да ги хвърля в реката и да накара водата да се раздели.
Жена му отначало не се съгласявала да живее в царството на крокодила, но склонила да отиде на посещение и след това толкова й харесала прекрасната речна страна, че постоянно ходела да вижда дъщеря си, царицата, докато накрая двамата старци вече не се върнали на брега, а заживели за постоянно в крокодилското царство при зет си, царя на крокодилите.
БЕЛЕЖКИ
1. Паланкин — средство за придвижване, използвано в миналото в Източна Азия от високопоставени особи (мъже и жени), във вид на покрита носилка за един пътник (кресло или кабина), носена на два хоризонтални пръта върху раменете на два или повече носачи. [обратно]