In old, old times, on the highest peak of a great mountain dwelt a hunter and his five sparkling daughters. Their lodge was of bright birch bark, and on clear days they could see the distant sea flashing like a silver band.

"Come out! Come out!" cried the youngest daughter, the little Er. "Come, Su! Come Mi! Come, Hu! Come, Cla! Let us away to the sea where the foaming breakers roar!"

So they left their lodge, and leaped, and sang with happy hearts. Their robes were of blue and chrysolite green, and floated on the breeze. Their moccasins were of frozen water-drops, and their wings of painted wind.

And they scampered and romped across the plain, or floated beneath the sky. They rushed past valley and hill and field, singing and shouting with glee. At last they came to a precipice of jagged rocks and moss.

"Alas!" cried Er, "what a fearful leap! But we have come so far, we must go on; or our father will laugh at us! So come, Su! Come, Hu! Come, Mi! Come, Cla! and follow me."

Over the steep they sprang, and floated down on their painted wings. They leaped and they skipped and they sang, like happy-hearted birds. Then little Er cried, "Let us up and down the steep again!"

So up and down, the five maids skipped and laughed at the sport and foam, and called it Niagara Falls!

And to-day, through the rainbow mist, you may see their robes of blue and chrysolite green, and their painted wings, and their twinkling feet, as the five play in the waterfall.

В много стари времена, на най-високия връх на голяма планина живеел ловец с петте си лъчезарни дъщери. Колибата им била от светла брезова кора и в ясни дни те можели да виждат далечното море да проблясва като сребърна лента.

— Излизайте! Излизайте! — извиквала най-малката дъщеря Ер².

— Ела, Сю³! Ела, Ми⁴! Ела Хю⁵! Ела Кле⁶! Хайде да отидем при морето, където пенещите се вълни се разбиват и реват!

И те излизали от колибата и политали, и запявали с щастливи сърца. Дрехите им били в синьо и маслиненозелено и се веели от бриза. Мокасините им били от замръзнали водни капчици, а крилете им — от нарисуван вятър.

Те скачали и лудували из равнината, или се реели под небето. Носели се стремително през долини, хълмове и полета, като пеели и надавали ликуващи викове.

Най-после един ден стигнали до една бездна от назъбени камъни и мъх.

— Уви — извикала Ер, — какъв страховит разлом! Но след като сме стигнали чак дотук, трябва да продължим, иначе баща ни ще ни се смее! Затова ела, Сю! Ела, Ми! Ела, Хю! Ела, Кле! Следвайте ме.

Те се хвърлили през урвата и се понесли надолу на своите изрисувани криле. Мятали се и скачали от радост, и пеели като щастливи птици. Тогава малката Ер извикала:

— Хайде да се изкачим отново и да се спуснем пак по стръмнината!

И така, нагоре-надолу скачали петте девойки и се смеели, в игри и пяна, и нарекли това място Ниагарски водопад!

И днес, през водния прах на дъгата можете да видите дрехите им в синьо и маслиненозелено, изрисуваните им криле и блещукащи нозе, докато петте играят във водопада.