A muqaddam became very friendly with another man of his village, who eventually proved to be such a mercenary individual that he determined to get rid of him. But this was easier said than done, for a very close friendship had sprung up between them, and he did not wish to seriously offend the fellow, as he had revealed to him too much of his own private affairs.

At last he hit on the following plan:—

“Wife,” said he, “this man will certainly call just as we are sitting down to dinner, in the hope that he also will get something to eat. I will go out now, but will come back later on to eat my food. You have a little, and put the rest aside, and when he comes tell him that we have finished our meal. If he says, ‘Never mind. You can cook something else for me’, tell him that you dare not do so shameful a thing without your husband’s permission. Be very civil to him, but do not give him any food.”

When the man came the woman did as her husband had advised.

“I am sorry, sir,” she said, “that the muqaddam is out. If he were here he would undoubtedly kill a cock for you.”

“Why are you sorry?” he said. “It does not matter if your husband is out. I am here, and I am not ashamed to kill a cock.”

“Never,” said the woman. “If my husband heard of such a thing he would be very angry with me. Please do not bother; but go, and come again at some other time when the muqaddam is in.”

However, the man was not to be put off so easily.

“Bother!” said he. “Believe me, I shall really like to do a little work. Come now, let me kill a cock while you prepare a fire to cook it for me. I will explain matters to the muqaddam when he returns.”

Saying this, he walked out into the yard where the fowls were kept, and taking one of the finest cocks he could catch, proceeded to kill it.

“Oh, please do not,” cried the woman. “My husband will be here soon, and will get some food for you.”

But the man was not to be put off. He at once killed a cock, and handing it to the woman, asked her to cook it for him. Seeing no way of escape out of the difficulty, the woman obeyed, but before the meal was ready the muqaddam returned.

“Salaam, salaam,” he said to his friend, and after the few usual questions concerning his health and affairs, rushed to the kitchen and asked his wife what she had done. She told him everything.

“Very well,” he said. “It is not of much consequence. We will get the better of this man yet. Listen, when the cock is ready, mind you give him only a little, but give it in the copper pot. Give me the rest, but set it before me in the earthen pot.”

As soon as the meal was ready the woman did so. However, the man was too sharp for them. He noticed the meagre quantity placed before him, and the abundance that was set before the muqaddam.

“No, no,” he said. “Do you think that I am going to eat out of this copper pot and you out of that earthen pot? Never! This cannot be.”

Thus saying, he seized the muqaddam’s pot, and put the copper one before him instead. In vain were all remonstrances from the muqaddam. The latter might as well have held his breath. Seeing the state of affairs, the muqaddam looked most significantly towards his wife, and said,

“For several days a dev has haunted our house. Once or twice he has appeared about this time and put out all the lights.”

“Indeed,” said the visitor.

The woman took the hint, and at once extinguished the lamp. When all was in total darkness the muqaddam put out his hand to take the earthenware pot from his friend; but the friend perceived the movement, and placing the pot in his left hand, seized the lamp-stand with the other and began to beat the muqaddam most unmercifully.

“Oh! oh!” exclaimed the muqaddam.

“What are you doing to my husband?” shouted the woman.

“The dev is trying to steal my food,” said the man. “Be careful. Be careful!” he shouted to the supposed dev, and each time he struck him as hard as he could with the lamp-stand.

At last the lamp-stand was broken, and the man ran out of the door, taking good care to carry the earthenware pot and its contents with him.

Един селски мукадам¹ се сприятелил много с друг човек от селото, който се оказал такъв използвач, че той решил да се отърве от него. Ала това било по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни, тъй като между тях се било породило много близко приятелство и той не искал да засегне този човек, с когото бил споделил твърде много свои лични работи.

Накрая измислил следния план:

— Жено — рекъл той, — този човек сигурно ще дойде точно когато сме седнали да ядем, с надеждата и той да получи нещо за ядене. Аз излизам сега и ще се върна по-късно да си изям яденето. Ти хапни малко и прибери останалото, а когато той дойде, кажи му, че сме изяли всичко. Ако той каже: „Няма значение. Може да сготвиш нещо друго за мен“, ти му кажи, че не смееш да вършиш такова неприлично нещо без разрешението на мъжа си. Бъди много любезна с него, но не му давай никаква храна.

Когато човекът дошъл, жената постъпила както мъжът й я посъветвал.

— Съжалявам, господине — казала тя, — но мукадамът излезе. Ако беше тук, щеше без съмнение да заколи един петел за теб.

— Защо ще съжаляваш? — казал той — Няма значение, че мъжът ти не е тук. Аз съм тук и на мен не ми е неудобно да заколя един петел.

— И таз добра! — казала жената. — Ако мъжът ми чуе за такова нещо, много ще ми се разсърди. Моля те, не си прави труда, ами си иди и ела пак някой друг път, когато мукадамът си е вкъщи.

Обаче човекът не се давал така лесно.

— Да не си правя труда! — казал той. — Повярвай ми, ще ми бъде много приятно да свърша малко работа. Хайде сега, позволи ми да заколя един петел, докато ти запалиш огъня да го сготвиш за мен. Аз ще обясня всичко на мукадама, като се върне.

И като казал това, той отишъл в двора, където държали кокошките, хванал един от най-хубавите петли и почнал да го коли.

— Ох, моля те, недей — завикала жената. — Мъжът ми скоро ще си дойде и ще ти даде нещо за ядене.

Само че с този човек на глава не се излизало. Той веднага заклал петела, връчил го на жената и я помолил да му го сготви. Като видяла, че не може да се измъкне от затруднението, жената се подчинила, но докато стане готово яденето, мукадамът се върнал.

— Селям², селям — казал той на приятеля си и след обичайните въпроси за здравето и работите му, изтичал в кухнята и попитал жена си какво е направила. Тя всичко му разказала.

— Добре — казал той. — Няма значение. Ще надхитрим този човек. Слушай, когато петелът стане готов, гледай да му сипеш съвсем малко, но му го поднеси в бакъреното гърне. Сипи останалото на мен, но ми го сервирай в пръстеното гърне.

Щом яденето било готово, жената така и сторила. Обаче човекът бил твърде хитър за тях. Той забелязал оскъдното количество, сложено пред него, и изобилието пред мукадама.

— Не, не — казал той. — Нима смяташ, че аз ще ям от това бакърено гърне, а ти ще ядеш от пръстено гърне? Има си хас! Това няма да стане.

Като казал това, той грабнал гърнето на мукадама и сложил пред него своето бакърено гърне. Напразни били всички протести на мукадама. Все едно, че говорел на вятъра. Като видял накъде отива работата, мукадамът погледнал многозначително жена си и казал:

— От няколко дни един дев³ навестява къщата ни. Един-два пъти се появи по това време и угаси всички лампи.

— Нима — казал посетителят.

Жената разбрала намека и внезапно угасила лампата. Когато навсякъде царяла пълна тъмнина, мукадамът протегнал ръка, за да вземе пръстеното гърне от приятеля си, но приятелят усетил движението и като хванал гърнето с лявата си ръка, грабнал стойката на лампата с другата и започнал да удря безмилостно мукадама.

— Ох! Ох! — завикал мукадамът.

— Какво правиш на моя съпруг — извикала жената.

— Духът се опитва да ми открадне яденето — казал човекът. — Пази се! Пази се! — закрещял той на предполагаемия дух и всеки път удрял с всичка сила със стойката на лампата.

Накрая стойката се счупила, а човекът избягал през вратата, като се погрижил да вземе със себе си и пръстеното гърне с яденето.

БЕЛЕЖКИ

1. Мукадам (араб.) — селски кмет. [обратно]

2. Селям (араб.) — кратка форма на арабски поздрав (еквивалентно на „здравей“ или „сбогом“). [обратно]

3. Дев — гигантски дух. [обратно]