Once upon a time there lived a merchant who was very cruel to his servants. When anybody applied to him for service, he agreed to employ him on the condition that the servant’s nose should be cut off if he at any time showed himself abusive or angry.

Now, since servants are no better than the majority of their masters, we are not surprised to hear that several servants quitted this merchant’s service minus their noses.

One of these servants was a poor farmer, who had been obliged to take service on account of a failure in his crops. The man lived up in the hills, where nothing except makai can be grown; and that year but little rain had fallen, so that his labour and expense were all wasted. He was of a most amiable and willing disposition. If any man had a chance of continuing in the merchant’s service, it was he.

But, alas! he too failed.

One day he was very much troubled about a matter, when something his master did or said and the merchant used to say and do some very nasty things provoked the farmer, so that he spoke angrily; whereupon the merchant rushed at him and cut off his nose.

This farmer had a brother, who grieved to see him in this noseless condition, and resolved to avenge him of this cruelty. So he went to the merchant and offered himself for employment.

“Very well,” said the merchant. “I will give you work, but only on the condition that your nose is cut off if you ever show yourself abusive or angry.”

“I will agree to this if you too will be bound by the like condition,” said the man.

“All right,” said the merchant.

“If the plan worked well for one party, it might also work well for the other,” thought the man.

It did work well for a long time. Both master and servant were so very careful over their words and actions, that they both preserved their temper.

One day, however, the merchant ordered his servant to go and put on his son’s clothes quickly. The man went, and while dressing the boy pulled him about here and there to make him run. The boy, naturally not liking such treatment, roared,

“O father! mother!”

“What are you doing?” asked the merchant.

“The boy will not run about while I am dressing him, but wants to sit down,” he replied.

Now the master had ordered him to dress the child quickly (“Run about and dress the child;”) and thus he would have been understood by nineteen out of twenty people; but the words might possibly be construed to mean, “Run about and dress the child;” so the servant chose to understand them thus, thinking thereby to provoke his master to anger; and he almost succeeded.

On another occasion the merchant, accompanied by all his family, went to stay for a few days in some place where a big mela was accustomed to be held. He left the house in charge of this servant, and before leaving, especially ordered him to keep his eye on the doors and windows.

The man promised faithfully.

His master, however, had not long departed when he too felt an intense desire to attend the mela. Accordingly he collected the furniture and things of the house and stored them away in a big pit. He then called several coolies, and loading them with the doors and windows of the place, started off for the mela.

The astonishment of the merchant, when he saw his servant, followed by a long string of coolies bearing his doors and windows, will be imagined.

“You fool!” he exclaimed, “what have you done?”

“I have simply obeyed your order,” replied the servant. “You told me to look after the doors and windows. So, when I wished to leave the house and come to the mela, I thought it would be safer to bring them with me. The furniture, too, is quite safe. I have hidden it all in a great pit.”

“You consummate fool!” said the merchant, and struck him a blow across the face.

“Ha! ha!” said the man, seizing him by the back of his neck and cutting off his nose, “we are quits now. I will go and tell my brother.”

Живял някога един търговец, който бил много жесток към слугите си. Когато някой искал да се хване на работа при него, той се съгласявал да го наеме с условието, че ако слугата дори веднъж прояви грубост или се ядоса, носът му ще бъде веднага отрязан.

И тъй като и слугите не са по-добри от повечето от господарите им, не е никак чудно, че няколко слуги напуснали службата си при този търговец без носове.

Единият от тези слуги бил беден селянин, който трябвало да се наеме на служба заради слабата си реколта. Човекът живеел високо в планините, където нищо друго освен макаи¹ не можело да се отглежда, и същата година почти не паднал дъжд, така че трудът му и разходите му напълно пропаднали. Той имал много приветлив и сговорчив характер. Ако имало вероятност някой да се задържи на служба при търговеца, това бил той.

Но, уви, той също се провалил.

Един ден бил много притеснен и господарят му сторил или казал нещо — а търговецът имал обичай да казва и върши много неприятни неща — това подразнило селянина и той му отвърнал ядосано, след което търговецът се втурнал към него и му отрязал носа.

Този селянин имал брат, който скърбял, като го гледал в това състояние без нос, и решил да отмъсти за проявената към него жестокост. Той отишъл при търговеца и поискал да бъде нает на работа.

— Съгласен съм — казал търговецът. — Ще ти дам работа, но само при условие, че носът ти ще бъде отрязан, ако някога проявиш грубост или гняв.

— Ще се съглася на това, ако същото условие се отнася и за теб — казал човекът.

— Добре — рекъл търговецът.

„Ако това условие е добро за едната страна, може да е добро и за другата“ — помислил си човекът.

Дълго време всичко вървяло добре. И господарят, и слугата така внимавали в думите и действията си, че и двамата обуздавали своята избухливост.

Обаче един ден търговецът заповядал на слугата си да отиде и бързо да облече сина му. Човекът отишъл и докато обличал момчето, го дърпал насам-натам, за да го накара да тича. Естествено, на момчето не се харесало такова отношение и завикало:

— О, татко, мамо!

— Какво правиш? — попитал търговецът.

— Момчето не иска да тича, докато го обличам, а иска да седне — отвърнал той.

А пък господарят му бил заповядал да облече бързо детето („Тичай да облечеш детето“), и деветнайсет от двайсет човека биха го разбрали така, но думите биха могли да се тълкуват и като „Накарай детето да тича и го облечи“, така че слугата предпочел да ги разбере по този начин, смятайки така да предизвика гнева на господаря си, и почти успял.

При друг случай търговецът, придружен от цялото си семейство, отишъл да прекара няколко дни на едно място, където по обичай правели голям панаир². Той оставил къщата на грижите на слугата и преди да замине, специално му заповядал да държи под око вратите и прозорците.

Човекът добросъвестно обещал.

Но скоро след заминаването на господаря му, на него също много му се приискало да посети панаира. Той събрал мебелите и останалата покъщнина и ги струпал в голяма яма. После повикал няколко кулита³, натоварил ги с вратите и прозорците от къщата и потеглил за панаира.

Можем да си представим какво било изумлението на търговеца, когато видял слугата си, следван от дълга редица кулита, носещи неговите врати и прозорци!

— Глупако — викнал той, — какво си направил?

— Просто изпълних заповедта ти — отвърнал слугата, — ти ми каза да наглеждам вратите и прозорците. Затова, когато поисках да оставя къщата и да дойда на панаира, реших, че ще е по-безопасно да ги донеса със себе си. Мебелите също са в пълна безопасност. Скрих ги всичките в един голям ров.

— Ти си ненадминат идиот — казал търговецът и го ударил през лицето.

— Ха-ха! — засмял се човекът, като го сграбчил за врата и му отрязал носа. — сега сме квит. Отивам да кажа на брат си.

БЕЛЕЖКИ

1. Макаи — индийска царевица. [обратно]

2. Панаир — ‘mela’ е панаир или индуистки фестивал (от melā на санскритски език — събиране, събор). [обратно]

3. Кули — (от хинди) работник; човек, който върши неквалифицирана работа срещу заплащане. [обратно]