| |
Я вижу блеск, забытый мной,
Я различаю на мгновенье
За скрипками — иное пенье,
Тот голос низкий и грудной,
Каким ответила подруга
На первую любовь мою.
Его доныне узнаю
В те дни, когда бушует вьюга,
Когда былое без следа
Прошло, и лишь чужие страсти
Напоминают иногда,
Напоминают мне — о счастьи.
12 декабря 1913
|
|
|
|
Забравен блясък виждам аз,
разграничавам мигновено
цигулки и различно пеене.
И този нисък, гръден глас
със който моята любима
отвърна ми на любовта.
Познал го бих на край света
в тез дни на хали зимни,
когато тихо, без следа
изтече миналото. Страсти
на някой друг напомнят, да…
напомнят ми за щастието.
12 декември 1913
|
|
|
|
