Преди повече от 9 века един млад брамин на име Билхана (Bilhana), известен още като Чаурас (Chauras), живял и творил като придворен поет в сараите на Качинпурския цар Сундава. Чаурас обикнал принцеса Видия, царската дъщеря. Това било велико щастие и в същото време огромно нещастие за младия човек, защото когато Сундава научил за романа на дъщеря си, изпаднал в бяс и незабавно осъдил на смърт чрез обезглавяване дръзкия поет.

Хвърлен в тъмницата и изживявайки с ужас очакването на бъдещата екзекуция, Чаурас успял през последните няколко часа преди фаталното зазоряване да намери сили в себе си и да подчини вдъхновението си на перото, с което оставил най-прекрасната поема за любовта, известна на световната литература. Това са петдесет станси, които са наречени „Черни невени“ (Chauraspanchasika — The Collection of Fifty Verses by a Love Thief).

Съвсем независимите една от друга строфи са обединени формално от встъпителната фраза „Дори сега“ ("Even now"), която подчертава кошмара на нощта преди изкачването върху ешафода. Всяка станса е изблик на чувства, които смайват с метежния порив на изживяваната за сетен път нежност към любимото същество.

През 1919 г. санскритският текст на „Невените“ е интерпретиран — твърде свободно — от британския преводач на източна поезия Е. Поуис Матърс. Единадесет от най-изразителните станси са залегнали в книгата „Улица Консервна“ от Стайнбек. При превода на тази книга на български, стансите в нея са представени от българския преводач Кръстан Дянков, които заслужават да бъдат ценени като голямо постижение на преводаческото майсторство в областта на мерената реч на български.

Останалите станси от поемата са представени в последно време от литературните активисти в Интернет, полагащи старания да издирят и преведат онези бисери от световната културна съкровищница, които до този момент са били останали скрити от вниманието на българския читател.

Тук се публикува една от стансите, № 17, която, доколкото ни е известно, досега не е била превеждана на български.

Стихове

В превод от английски език — Анатолий Буковски

Черни невени, Cтанса № 17   [en-bg]