Христо Ботев (Христо Ботьов Петков) е български национален герой, революционер, поет, сатирик, журналист, издател, роден на 6 януари 1848 г. и загинал на 1 юни 1876 (на 28 г.) под в. Камарата, Стара планина — почитта към живота и делото му се отдава традиционно на 2 юни.

Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.

Най-известни са стихотворенията му: „Майце си“ (1867), „Към брата си“ (1868), „На прощаване“ (1868), „Елегия“ (1870), „Делба“ (1870), „До моето първо либе“ (1871), „Хайдути“ (Баща и син) (1871), „Пристанала“ (1871), „Борба“ (1871), „Странник“ (1872), „Гергьовден“ (1873), „Патриот“ (1873), „Хаджи Димитър“ (1873), „В механата“ (1873), „Моята молитва“ (1873), „Зададе се облак темен“ (1873), „Ней“ (1875), „Обесването на Васил Левски“ (1876), Сатирични стихотворения: „Защо не съм…?“ (1873), „Послание“ (На св. Търновски) (1873).

Стихове