| |
O Peace! and dost thou with thy presence bless
The dwellings of this war-surrounded Isle;
Soothing with placid brow our late distress,
Making the triple kingdom brightly smile?
Joyful I hail thy presence; and I hail
The sweet companions that await on thee;
Complete my joy — let not my first wish fail,
Let the sweet mountain nymph thy favourite be,
With England's happiness proclaim Europa's liberty.
O Europe! let not sceptred tyrants see
That thou must shelter in thy former state;
Keep thy chains burst, and boldly say thou art free;
Give thy kings law — leave not uncurbed the great;
So with the horrors past thou'lt win thy happier fate!
|
|
|
|
О, мир! Ти благослов си след войнù!
Проблясвайки над тройното ни кралство
усмивките в лицата ни върни,
безумствата далеч от нас оттласквай.
Така се радвам и съм съпричастен
с другарите, които са напред.
Мечтите ни да сбъднеш ти сколасай.
С планинската си нимфа-бързолет
прати в Европа новия си ред,
кралете да узнаят че навред
са минало окови и тирани,
че волни са народите безчет,
закон че вратовете им ще хване.
След ужаса, съдба щастлива дай ни!
|
|
|
|
