Джон Кийтс (31 октомври 1795 - 23 февруари 1821) е един от тримата велики от най-младото поколение английски романтици, заедно с Байрон и Шели. Но ако Байрон олицетворява демоничното в европейската поезия, а Шели е адепт на пантеизма, на Кийтс принадлежи създаването на поетическото направление, в което вниманието е концентрирано върху вътрешния мир на човека. Поезията му внася в английския романтизъм новия за онова време елемент на елинизма, както и култа към красотата и съзерцателното наслаждение от живота, подчертани най-силно в поемите му „Ендимион“ (Endymion, 1818) и „Хиперион“ (Hyperion, 1820) и стихотворението „Ода за гръцката ваза“ (Ode on a Grecian Urn, 1819).

Стихове