Красимира Зафирова е българска поетеса. Родена е през 1957 година в Перник. Следвала е Източни култури в НБУ. Живее и работи в Перник.

Автор е на книгите:
• 1991 — „За Карлсон и другите“ първа награда в конкурса „Веселин Ханчев” – Стара Загора
• 1992 — „Начин на живот“, издадена с конкурс на Национален център за книгата от ИК „Младеж“
• 1997 — „Третата костенурка“ — издадена от ИК „Анубис“, с конкурс на Националния център за книгата
• 2001 — „Записки върху сняг“ — ИК „Жанет 45“
• 2005 — „Правило 42“ — ИК „Жанет 45“
• 2009 – „На друг език“ – ИК „Жанет 45“

За творчеството си Зафирова е удостоена с националните награди „Веселин Ханчев“, „Мара Белчева“ (1993), „Златоструй“ (1994), Първа награда в Националния конкурс на Ордена на трубадурите средиземноморци (1999), Първа награда в есеистичния национален конкурс на програма „Христо Ботев“ на БНР (2001), Националната награда „Иван Николов“ (2001), специална награда в хайку-конкурс — Благоевград (2008).

Участия в антологиите: „Български поетеси“ — изд. „ЕКВУС АРТ“ — 1996; „EURYDIKE SINGT“ — Kirsten Gutke Verlag / Kioln — 1999; „Сто години любов“ — изд. „Зелена вълна“ — 2000; „Български поети“ — изд. „Захарий Стоянов“ — 2003; „Женска поезия — България, Македония, Сърбия“ — изд. „Сонм“ — 2003; „Лирика“ (НДК) и др.

Има многобройни публикации, включително преводи в чужбина. Член е на СБП.

Източници: в. „Култура“, в. „Труд“, в. „Сега“, Литературен вестник, сп. „Съвременник“, сп. „Пламък“, сп. „Везни“, сп. „Театър“, „Езикът на пустотата“ (Антоанета Николова — София, 2003) и пр.

Стихове

В превод на испански език — Виолета Бончева

Февруари или опит за летене   [bg-es]  
Абориген [bg-es]  
Зелена карта [bg-es]