Корабите на възможната любов
идват зад гърба на хоризонта -
бавно.
Пръв ще стигна до брега,
който от сърцето си изхвърли
трупаните ласки и надежди,
житото — в солените води,
плътните коприни — по вълните.
Гол, измъчен, невъоръжен,
с правото да обяви за свои
камъните, сенките, дъжда,
сладките като целувка извори
и пръстта за правене на хора.

The ships of possible love
Come behind the back of sea-line -
Slowly.
First one will touch the shore
The one who from his heart would throw out
Gathered caresses and hopes,
Wheat — in the salt waters,
And the thick silks — by the waves.
Bare, tormented, unarmed,
With the right to say: "I have
stones, and shadows, and the rain,
Springs, as sweet as kisses,
And the soil of wich the men are made."