Емили Дикинсън (Emily Elizabeth Dickinson, 10 декември 1830 — 15 май 1886) се нарежда между най-великите американски поети като Едгар По, Ралф Емерсън и Уолт Уитман, макар че приживе не е публикувала почти нищо и дълго след смъртта й творчеството й е било критикувано и отхвърляно. Написала е около 1800 стихотворения, засягащи темите за смъртта и безсмъртието, за природата и любовта. Самата тя още млада се изолира от обществото, като се затваря в бащиния си дом и до края на живота си поддържа връзка с малцина, и то почти изключително чрез писма. Първият сборник с поезията й е публикуван през 1890 г. от лични нейни познати, които обаче силно са редактирали стиховете й. Пълно събрание на стиховете й без почти никаква редакция е публикувано за първи път едва през 1955 г. от изследователя Томас Х. Джонсън. Въпреки критиките и скептицизма към творчеството й в края на 19 и началото на 20 век, критиците днес считат Емили Дикинсън за един от най-големите американски поети. Тя е и най-четеният в света американски поет на всички времена и е превеждана на много езици.

Стихове