Изак дьо Бенсерад (1612–1691) е един от най-ярките представители на френската салонна поезия от XVII в. Любимец на кардиналите Ришельо и Мазарини и на крал Луи XIV, съперничеството му с Венсан Воатюр води до един от най-прочутите литературни спорове, характерни за епохата (Querelle des Jobelins et des Uranistes). Автор е на множество балети и пиеси. С „Метаморфозите на Овидий” (1676), преведени под формата на рондò по поръчка на краля, литературният му престиж запада. След провала на „Басните на Езоп в четиристишия” (1678) Бенсерад се оттегля в имението си в Жентийи, няколко километра южно от Париж, където остава до смъртта си.


Басни в четиристишия